18 Юни 2007 13:19
От известно време насам се нагледахме, наслушахме и начетохме как ЦСКА е стигнал дъното. Това бе някъде до началото на тази пролет, когато на „Армията” продължаваха да се разиграват пародийни случки. Изведнъж обаче стана така, че червените медийни диригенти вече се изчерпаха и оценките за стигане на дъното вече нямаха измерение. Дори се стигна до там, че и дъното бе подминато, като копаенето продължи още и още. Какво има обаче след дъното, след като в ЦСКА комедията толкова сериозна, че дъното вече изглежда като нещо много хубаво и дори пожелателно.
Не, дъното не е това, че клуба е притежание на индиец, който посещава България толкова, колкото и Азис ходи в „Червило”. Не е и това, че Прамод Митал е поверил управлението на един пишман политик. Че Стойчо Младенов стана треньор два дни след като заведе дело срещу ЦСКА, също не е дъното. Както и зеления килим в коридора на Четвърти километър, представен ни като изкусвен терен. Не е и пребоядисания автобус, който е набор на абитуриентите и повредил се след два дни в Ловеч. Дъното не са побоищата на тренировки, не е изгонването и връщането на Фуртадо и скандалните напускания на чужденци от няколко години насам. Това, че в клуба пристигат на проби африкански дядовци с паспорти на войници, също не е болка за умиране. Бял кахър са и непрекъснатите мениджърски битки, съскащите змии, готовото за музей електрическо информационно табло...
Така е, връщане назад няма. В последните години ЦСКА изгуби много потенциални свои бъдещи поддръжници. Не искам да прогнозирам колко малки деца са станали привърженици на синята футболна идея вместо на червената, защото веднъж са се запалили от това, че по телевизията дават как Левски играе с големи европейски отбори, как вдига купа след купа и изобщо с какво пренебрежение се отнася към някакви си ЦСКА.И след като дъното вече е стигнато и подминато, е ясно едно. На тези червени медийни диригенти, които побързаха да погребат любимия си клуб, ще кажем едно: ЦСКА няма да умре! Но никога повече няма да бъде онзи голям ЦСКА! С полуфиналите в Европа и поредиците от шампионски титли. Днес стадионът е празен и зловещо мълчи.
Публикуван от Ivan Vasilev в 11:16
|