България, най-бедната държава от ЕС, е на пето място по ръст на разходите за труд сред 27 страни-членки. Общите харчове за работна ръка у нас през първото тримесечие на 2007 г. са се повишили с 15.9%, сравнени с година по-рано, сочат данните на Евростат.
Заплатите, които са основен компонент на общите разходи за работна ръка, са нараснали със 17.3% на годишна база, а останалите разноски - с 9.4%. Новината за поскъпването на труда може да не радва работодателите и потенциалните инвеститори, но е утешителна за българите, известни като еврогражданите с най-ниски доходи.
Темповете на нарастване на заплатите и другите разходи за труд у нас обаче са далеч от рекордите на първенците в класацията. В Латвия, която е №1, през първото тримесечие на годината харчовете за работна сила отбелязват 32.6% скок спрямо първата четвърт на 2006 г. На второ място е Румъния със завиден ръст от 25%. Преди България са още Литва и Естония с повишение съответно 22 и 21 процента.
Това, че сме пети в състезанието с другите членки на ЕС с по-ниски доходи, означава, че нашата страна ще продължи да е на опашката по заплащане на труда.
След нас е Унгария, където общите разходи за труд са нараснали едва с 9% през първото тримесечие на изминалата година. Най-слаба промяна от всички страни от ЕС има Германия, която маркира символично повишение от 0.1%. Почти незабележим ръст отбелязват още Малта - 1.4%, и Белгия - 2%.
В 27-те страни-членки на ЕС разходите за труд са се повишили средно с 3.7 на сто през първото тримесечие на годишна база, обобщава статистическата служба в Брюксел.
Отново гадна журналистическа манипулация - или са тъпи като цървули, за да ги пишат тия глупости, или са подкупни и са им платили за тая статия. Разходите за труд са едно, а нивото на доходите са нещо друго. Първото показва относителния дял на даден разход в нещо по-голямо, т.е. в себестойността на продукта, а второто показва това което реално получават за харчене хората. Разходите за труд включват работни заплати, осигуровки и други, докато в доходите се включват само работни заплати или техни еквиваленти като дивиденти наеми и т.н. Това че разходите за труд са големи е лошо, защото получаваме краен продукт с по-лошо качество, т.е. материалната част е по-малка, и затова вносните стоки са по-хубави . Това е резултат от малкото инвестиции и показва, че у нас готовия продукт се създава с повече ръчен труд, защото участието на човека е по-голямо. В развитите страни от ЕС е точно обратното, в крайния продукт труда е по-малко, а материалната част е по-голяма. Затова тези държави бързо откликват на пазара - махат старата машина, слагат нова, кратък курс на обучение за малкото персонал и тръгва производството. Като са много работниците трябва повече време да ги обучиш на новата машина, и производството се забавя. 
