Преди 40 години, когато премиерът Станишев е гукал и никой не е предполагал, че ще каже "Няма да допусна нарушаване на макроикономическата рамка", се появява една микрорамка на семеен бюджет. Тогава България е завършила един преход с окончателна и безвъзвратна победа на социализма и крачи към все по-пълна интеграция със страните от Варшавския договор и СИВ. В съзвучие с политиката за повишаване на жизненото равнище на народа, одобрена от 9-ия конгрес на БКП, издателство "Техника" пуска луксозната "Книга за всеки ден и за всеки дом". Покрай рецепти, плетки, кройки и полезни съвети в книгата се дава рационално разпределение на дохода за средно четиричленно семейство.

Месечно то има 202 лв.: 117 лв. заплата на член Х, 85 лв. заплата за член Y. По цени за 1966 г. това стига до стотинка за: 60 хляба = 9 лв., 10 кг захар = 9 лв., мляко = 13 лв., 8 кг месо = 16,20 лв., 2 кг масло = 7,20, 6 л олио = 6 лв., 6 кг сирене = 9,60, фасул, ориз, леща = 3 лв., 15 кг картофи = 1,50 лв., лук = 1,32 лв., подправки = 2 лв., колбаси = 4 лв., кафе, какао = 2,40 лв., брашно - 0,98 лв., такса за детска градина = 20 лв., отопление = 22 лв., електричество = 14 лв., транспорт до работното място, такси за радио, телевизия, членски внос = 20 лв., перилни препарати, козметика и др. = 10,80 лв., кино, театър, книги, вестници и други културни нужди = 10 лв., общ фонд "Облекло, обувки, вноски за ДСК и др." = 20 лв. Примерът е за примерно семейство и няма глезотии - цигари, бонбони за децата, букет за съпругата, лимонада, бира, ракия, вино, гости, пътувания и т.н. Това е бюджет на необходимите условия за здрав живот.

Задоволявайки се с най-необходимото, човек не се различава от животното, казва Шилер. Без културно-социалните си финтифлюшки, впрочем и те представени като необходими, бюджетът изцяло се гради на



понятието "месечна хранителна дажба",



характерно за цяла Европа по време и след войната. То е заето от животновъдството; изразява количеството фураж според ценността на екземпляра, продуктивното направление, физиологичното състояние, климатичните условия и т.н. Разбира се, бюджетът може и да е доказателство за правотата на тия, дето разглеждат социализма в стил "Животинската ферма" на Оруел и много се впечатляват от липсата на банани, свобода и поп концерти. Но при този бюджет трябва да се разсъждава не само с изобличителни животновъдни аналогии за миналото. Дори и рядко изпълняван от нормално семейство, той е основание за сравнение с настоящето, когато пак е свършил един преход - този път с окончателната и безвъзвратна победа на капитализма и България все по-пълно се интегрира със страните от НАТО и ЕС. И за децата е ясно: нещата от микрорамката на 1967 г. днес струват поне 600 лв. Още толкова трябват, за да се живее горе-долу на нивото на съвременността с побългарените й институции, рушвети и ценности. Сложете и 15 лв. месечно за в. "Сега", без който културните хора не могат, и ще разберете защо 1200 -1250 лв. са реално мечтаната микрорамка поне за 75 % от нормално работещите български граждани; за 60 % от пенсионерите тя е към 600 лв. Същевременно с тези средства месечно разполагат не повече от 15 % от домакинствата.

В това отношение примерът от 1967 г. се оказва не толкова куриоз от миналото, колкото



здрав ориентир за бъдещето



Той доказва, че в режим на оцеляване хората се насочват рационално в мечтите за бъдещето си, забравяйки, че те всъщност се основават на близък исторически опит.

Тъкмо този рационален ориентир, основан на дажбата в социалистическата държава 20 години след войната, днес изглежда ирационален дори за отговорни дейци на социалистическата партия, загрижени за макрорамката на държавния бюджет. Несъмнено тя е много по-важна от микрорамката на семейния: бездруго не само четиричленното семейство, но и семейството изобщо е рядка икономическа фигура. Затова покрай обещанията за светло бъдеще се разчита на абстрактна лоялност и на невидимата ръка на пазара - две измислени сили, които уж мотивират хората за по-ефективен труд. От тях се очакват кротост и търпение в исканията им за по-добър живот. Почти както в 1967-а, когато в София събитие е излизането на въпросната книга с рационалната месечна дажба, докато в Прага вече искат социализъм с човешко лице.

С това микрорамката от 1967 г. не просто връща към миналото или насочва към бъдещето. Тя онагледява Ницшевото



"вечно завръщане на едното и същото",



характерно за живота, който не е абстракция, виртуално влизаща всеки ден във всеки дом с масово непостижимите тук, но реални образци някъде там. Животът си иска дажбата и пренебрегва всякакви ценности. Посегне ли се на нея, никакво обещание не може да спре реакциите, общи за хората и животните. Те или стават агресивни, или побягват към други места. Ако се борят силно, агресивните могат да постигат старото добро състояние; ако са по-слаби - загиват, измират от глад или изпадат в апатия; побегналите към по-добри места рядко се завръщат. Естествено го има и особеният случай на дресираните, но те намаляват с намаляването на отпусканите захарчета. Все пак днес е 2007-а и рядко някое четиричленно семейство ще употреби 10 кг захар за месец в съгласие с партийни решения.