Партньорство?
Ами, например от години наред европейците и американците не могат да се спогодят по въпросите на космическата политика на ЕС.Първите дискретно влязоха в тази сфера и си спечелиха малко парченце за своята автономия. Решителна крачка в това отношение бе направена с програмата Ариана, което даде възможност на европейците да разполагат със свои средства за телекомуникации, наблюдение и в бъдеще-за навигация.
Противно на тях, американците създадоха своята космическа политика в контекста на противопоставянето м/у “изток”-“запад”, визираща преди всичко военното превъзходство и престиж.Откъде идва тогава тази амбивалентност в установеното през 70 те м/у тях сътрудничество?
За Вашингтон, от една страна това означаваше задоволяване нуждите на европейците по въпроса за достъпа им в космоса, и от друга-да ги разубеди да развият свой собствен капацитет на ниво, който би поставил под съмнение американското превъзходство.Тогава НАСА пусна в орбита първия европейски спътник, като ревностно пазеше технологията по изстрелването, за което Пентагонът считаше че то е доста сходно с технологията на балистичните ракети, за да я споделя със съюзниците си. Вместо да предизвика примирение сред европейците, тази услуга, считана за доста ограничена, подтикна в край на краищата развитието на независима европейска космическа политика.
Досието за европейска система за навигация-“Галилео”се вписва в същата схема.Основният аргумент на американците, слушан от самото начало на проекта бе-“защо искате да развиете собствена система, когато GPS ви е дадена безплатно на разположение?”, или пък -“правете си спътници и си ги изстрелвайте”, последвани от”кажете ни от кои честоти се нуждаете и ние ще ви ги предоставим”.
Но както преди с Арияна, а сега с Галилео, европейците искат да нарушат тази асиметрия, в която те ще са не само потребители, но и оператори на собствената си система.В противен случай тяхната зависимост от американците им е гарантирана.
От началото на 2000 г.целите и промяната в американските аргументи по това досие премина на друг етап:от защита към монопол в “трансатлантическото сътрудничество”.САЩ направо започнаха да играят ролята на най-силния партньор в Алианса, за да възпрепятстват този проект.Според Вашингтон, на”Галилео” трябваше да се направи преоценка по отношение на военното сътрудничество(НАТО беше определен като адекватна преговаряща страна, въпреки че “Галилео” е проект за цивилни цели и е произлязъл от ЕК).
В този период, който може да бъде квалифициран като застой, американската стратегия се съдържаше в това:да сведат предмета на разговорите на военна основа.Още на 1.12.2001, Уолфовиц призова министрите на отбраната на европейските страни-членки на НАТО от ЕС, да не предоставят досието”Галилео”в ръцете на цивилните.Той отиде още по-далече в заплахите си, препоръчвайки системата да не се разполага, защото САЩ са способни да заглушат сигнала на Галилео, без да засегне GPS. Това изнудване означава поддържане на асиметрията-основа на американската доминация в рамките на радионавигацията, от която Галилео цели да освободи Европа.
Разбира се тази простотия на Уолфовиц не зарадва ЕК, макар че тя не е и последната в неговата кариера.Раздразнението по отношение американските действия се повиши още, когато американският представител към ЕС захвана да прави кампания с/у Галилео в ЕП.Там всеки депутат получи документ, подчертаващ "несъстоятелността" на този проект, който в крайната си фаза щял да удвои стойността си , при положение че GPS вече функционира.
Е, това не се ли нарича “конструктивно партньорство”?