След малко повече от месец ще се навършат две години, откакто положих клетва пред Народното събрание като министър на образованието и науката. Две години са и малко, и много. Малко, защото това, което се случва в областта на образованието, е винаги и по-дългосрочно, и по-дълбоко, и по-сложно, отколкото ни се струва на пръв поглед. Но все пак две години са достатъчни, за да се оформят приоритетите, да се очертае пътят, по който образованието ще върви през следващите години, и да се направят първите крачки в тази посока.
През тези две години екипът на Министерството на образованието и науката се опита да наложи като водещи в дейността си принципите на предвидимост на развитието, прозрачност на управлението и съчетаване на добрите традиции и необходимостта от модернизация на образованието. Всичко, което предприехме, беше подчинено на разбирането, че образованието е сфера, която засяга всеки български гражданин, и че промените следва да отговарят преди всичко на интересите на детето, ученика, студента.
През изминалия период ние положихме сериозни усилия в областта на училищното образование, където предизвикателствата са най-много и най-сериозни.
На 7 юни 2006 г. след многобройни дискусии с широк кръг участници Народното събрание прие Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.). За първи път документ със стратегическо значение за системата на училищното образование, съдържащ основните насоки на нейното развитие през следващите десет години, беше приет в условията на практически консенсус.
В изпълнение на националната програма започна въвеждането на първите компоненти на една национална система за външно оценяване, която обективно да отразява знанията на децата независимо от това, къде учат. Елементи на тази система са проведената проверка на знанията на четвъртокласниците, новата форма на кандидатгимназиалния изпит, пробните държавни зрелостни изпити. В края на следващата учебна година
пред нас стои предизвикателството
да проведем първата задължителна матура, както популярно наричаме държавните зрелостни изпити.
Въведохме основните елементи на нов модел на финансиране на системата на училищното образование - единен стандарт за финансиране на обучението на дете/ученик и разширено приложение на делегираните бюджети.
Благодарение на осъществената в системата оптимизация и реализираните икономии за пръв път през 2007 г. успяхме да заделим 171 млн. лв. за финансиране на програми в областта на училищното образование при това, без да се увеличава бюджетът за образование като процент от БВП. Тези процеси не бяха леки, но с помощта и разбирането на участниците в образователния процес днес можем да се похвалим с добри резултати - средствата ще бъдат разходвани за постигане на конкретни цели в 14 направления (подобряване на материалната база, квалификация на учителите, оптимизация на училищната мрежа, осигуряване на безопасност в училищата и т.н.).
Вече направихме и първите стъпки за превръщане на училището в по-желана територия за децата, в място, където те не просто учат, но и могат да изразят себе си и да проявят дарбите си. За пръв път през последните 20 години са заделени 10 млн. за развитие на извънкласните и извънучилищните дейности. Отделихме 2 млн. за укрепване на училищните символи и ритуали, вкл. при желание за въвеждане на ученически униформи.
За пръв път от десетилетия насам училищата разполагат с 15 млн. лв.
за осъвременяване на спортните салони и площадки. Положихме немалко усилия и за доизграждане на съвременна мултимедийна образователна среда в изпълнение на програмата за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българското училище. Бяха доставени 3000 преносими компютъра, 2000 мултимедийни прожектора и 3000 многофункционални устройства за нуждите на училищата. Започна да работи националният образователен портал, на който са качени и разработените електронни учебни курсове по предметите от задължителното учебно съдържание.
След сериозни дискусии в сътрудничество със социалните партньори, общините, Министерството на финансите и Световната банка бяха разработени и представени публично модел за кариерно развитие на учителите и система за диференцирано заплащане на техния труд. Моделът за кариерно развитие има за основна цел да осигури предвидимост в развитието на кариерата на всеки учител съобразно с неговите лични планове, възможности и амбиции. Може би не успяхме да обясним по най-добрия начин смисъла на предложената система за диференцирано заплащане. Тя няма за цел да измести дебата за осигуряване на достойно възнаграждение на учителския труд и не предрешава усилията в тази посока, които ние правим и ще продължим да правим. Идеята е чрез допълнителни средства, осигурени от реализирани в системата икономии, да се поощрят личният принос и постигнатите от учителя резултати.
С оглед на предвидената нова функция на директора на училището в условията на управленска и финансова децентрализация през ноември 2006 г. започна работа Националният институт за обучение на директори, където те преминават първоначални и периодични курсове за повишаване на тяхната управленска компетентност.
В края на 2006 г. започнахме дискусия за развитието на висшето образование в България. Очертани бяха основните предизвикателства пред системата, както и конкретни идеи за нейното развитие. Акценти на бъдещата стратегия за развитие на висшето образование бяха обсъдени с широк кръг участници - ректори, студенти, народни представители, личности с активна обществена позиция и др. На основата на формираните общи виждания през май тази година беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Една от най-важните промени, предвидени в този закон, е разширяването на приема в държавните висшите училища още от предстоящата учебна година. На практика за пръв път тази година броят на местата ще надвишава броя на желаещите да станат студенти. Така се създават условия за конкуренция, при която висшите училища се борят за студенти и се състезават, в най-добрия смисъл на думата, да предлагат по-качествено обучение. Наред с това тази промяна
би довела в перспектива до отпадане на кандидатстудентския изпит
и замяната му с матурата така, както е в страните с модерни образователни системи.
Предвидено беше създаването на съвети на настоятелите към държавните висши училища, в които да участват външни спрямо висшите училища лица и които да подпомагат висшето училище с оглед осъществяване на прозрачно и ефективно управление и предоставяне на качествено образование и обучение.
Извършени бяха промени в режима на акредитация на висшите училища, според които не може да бъде акредитирано висше училище, което не разполага с подходяща материална база или с академичен състав съгласно законовите изисквания. Беше записана изрична забрана за осъществяване на обучение в неакредитирани звена и по неакредитирани специалности. Предвидено беше, че всеки преподавател в едно висше училище може да участва при акредитацията само на още едно висше училище.
Публично оповестихме имената на организациите, които осъществяват прием и обучение на студенти в нарушение на Закона за висшето образование. За проверка на тяхната дейност беше сезиран главният прокурор на Република България. Вече са налице първите съдебни актове за тяхното заличаване като правни субекти.
Създадохме електронни регистри на преподавателите във висшите училища, на студентите и докторантите и на легализираните дипломи, издадени от чуждестранни висши училища. Така вече разполагаме с надеждна информация, която ни дава възможност да провеждаме по-ефективна политика и по-адекватен контрол по изпълнението на закона.
Сигурно някои неща можехме да свършим по-добре, а други - по-бързо. Давам си сметка, че пред нас има още много работа. Вярвам обаче, че успяхме да убедим голяма част от учителите, преподавателите, учениците, студентите, родителите, че имаме волята и куража да се обърнем към предизвикателствата, които стоят пред българското образование, и че правим всичко в името на качественото образование на нашите деца, образованието, от което те ще имат нужда като граждани на обединена Европа, като граждани на света.
Думи, думи...
На практика образованието върви все надолу...
Ниски заплати на учители, липса на права по отношение на учениците, все по-слаб интерес към учене, небивала липса на дисциплина сред учениците, все по-голямо разслоение в нивата на предлаганото образование, постепенното му превръщане в платено...
........................
Какво стана с обещаните 25%!...