"Над 30 000 българи - милионери в USD?", гръмна вчера в. "Труд" и напълни сърцата ни с национална гордост. Изданието, което знае как се изчисляват трудови доходи, нанесе най-ефектния удар върху унижаващата ни статистика, че сме били най-бедните в Европа. Сметките въз основа на данни от "Мерил Линч" показват, че на 245 европейци се пада по един милионер. А в България - по един на 240! При това положение редно е да се запита: С кой акъл Европа ни учи как да живеем при толкова милионери на калпак у нас.

"Труд" обаче ни дава и друга поука: Вестниците не бива да се четат отначало докрай. На вътрешна страница намираме кратка информация под заглавие "7 пъти сме по-бедни от Люксембург". В нея пък статистика от Евростат отново ни нарежда на последно място сред 27-те държави от ЕС. От което патриотизмът ни клюмва.

Как да си обясним това противоречие - хем да сме най-богати, хем - най-бедни? Отговора намираме в "24 часа": "В лъжлив сайт на БТА на английски / Хакери написаха, че БНБ е ограбена". Каква правописна грешка са направили смотаните хакери! Грабеж има, но негова жертва е не БНБ, а БН (българският народ). Затова е възможно родината едновременно да е европейски шампион по милионери и лидер в ЕС по масова мизерия.

Изводът е, че в държава като България колективното забогатяване е невъзможно за разлика от индивидуалното. "Монитор" ни разкрива един от механизмите, цитирайки "потърпевши": "По 30 000 евро на калпак за честота от СЕМ". Която кандидатка за ефирна телевизия бутне по толкова на СЕМкар (общо 9 броя), ще получи лиценз. Ако се явят 30 телевизии, всеки от деветимата членове на органа ще стане милионер. Лошото е, че в мъничката ни родина нито има толкова свободни честоти, нито чак толкова много заможни телевизии.

Но знае ли човек - ако 1 от всеки 1000 български милионери се запали по тв изкуството, ей ги на 30 броя кандидати. Пък честоти ще се намерят - туй, в края на краищата, са просто някакви мегахерцове.