Поръча ми главният нещо по-така за първа страница, разтърсващо да е и аз отидох в Министерството на корупцията, право при министъра.

- У нас нещата с корупцията не стоят добре! - сподели той. - В Япония политици се бесят и затриват заради съмнения в корупция! В Китай мине - не мине време и току осъдят някого на смърт за корупция! Ето това е занимание за истински мъже - да си корумпиран в Китай и в Япония! Няма там глезотии и имитиране на дейност!

Попитах го как стоят нещата у нас. Той въздъхна:

- Срам ме е да го призная, но у нас корупция на практика няма!

Изразих леко недоверие, това силно го засегна:

- Къде ли не търсихме, как ли не се молихме - няма и няма!

Припомних му някои случаи.

- Точно така, налага се изкуствено, насила да създаваме корупция у нас, защото като ни попитат от Китай и от Япония "Вие там имате ли си корупция?" и ние "Хъката, мъката, нямаме си", те не ни вярват, смятат, че ги лъжем и от това страдат междудържавните отношения!

Той зарови пръсти в косите си. Приготвих фотоапарата, ако започне да ги скубе.

- Обаче беда - продължи министърът, - никой не иска да се корумпира у нас. Абе заповед издава съответният началник, подчинените му викат "Не, уволнете ни, обаче няма да се корумпираме!"

Загледах го изразително. Той кимна:

- Затова се наложи аз да поема това тегло, няма как, дълг и отговорност! Не ми е лесно, приемам пачките и страдам, пълнят ми банкови сметки в чужбина - аз тук плача, тайно, в кабинета си. Нощем жена ми ме пита защо се мятам в леглото и стена, "Не издържам, Айседора, казвам й, не издържам вече на тези купища пари, дето се изсипват върху мен!" - той се изправи, оправи вратовръзката си - Но няма как, ще трябва да издържа! Кой, ако не аз, кога, ако не сега и колко, ако не много!

Реших, че тези думи са добър финал на разговора и си тръгнах...