Лято. Мирише на море. Даже се чува плисъкът на вълните. Прелитат гларуси. А слънцето - като жълтък! Образно казано, цвърчи в огромния небесен тиган. Ех, поезия...

Вървя по улицата. Разбира се, по тротоара. А по платното срещу мене върти педалите ранобуден колоездач. Ах как се жълтее светлоотразителната му жилетка! Браво на него - така трябва.

Замислям се, колкото и това обикновено да не ми е присъщо. На какво ми прилича колоездачът? Ами да - на носителя на жълтата фанелка в Пробега на мира!

Стигам до кръстовището. Светофарът цъка на жълто. Значи в момента съм на нерегулирано кръстовище. Място за притеснение обаче няма. Аз предвидливо съм си облякъл светлоотразителната жилетка. Много си я харесвам - с нея лягам и с нея ставам.

А отсреща - пищна красавица. И тя ще пресича. Ха да видим какво ще стане! Ей го и катаджията - следи я с поглед. Ега ти звярът!

Красавицата обаче вади от чантичката си светлоотразителна жилетка, облича я и тръгва най-спокойно.

Аз също пресичам. И ми е толкоз готино! Чувствам се като в американски мюзикъл. Отвътре ми иде, та запявам:

- Всичко хубаво на този свят е жълто, жълти са и твоите очи...

Красавицата се изравнява с мен с жизнерадостен смях. А очите й... Очите й се тресат под жилетката.

Продължавам по улицата. Застига ме трабант. Даже се опитва да ме задмине. Я, каква била работата! Четирима го бутат. Личи си, че много бързат, ама са намерили време да си облекат светлоотразителните жилетки.

Ей го и катаджията - търчи запъхтян. Наднича да види шофьора. Той пък се хили и сочи, че жилетката му е при задното стъкло. И със знаци обяснява, че когато слезе от колата, тогава ще я облече.

- Мамка им китайска! - не се сдържа пазителят на реда. - Нафрашкаха пазара с жилетки... И сега кво ше праим, а?

- Ще чакаме да ни опънат и очичките - казвам.

А шофьорът пуска радиото. Улицата се озвучава от най-новия кавър:



Я подай ми, мила мамо, жълтото елече,

че ме вика, че ме мами оня път далечен,

който тича край Марица, дето всичко гълта

като страховита птица, хубавица жълта...



Опитвам да се замисля върху текста. В това време трабантът набира преднина. Ама и катаджията не се отказва, продължава да го следва. Да, бе - ега ти звярът! Знае той - ами ако двигателят заработи и четиримата решат да се качат в колата, пък тя е 3 плюс 1... Ооо, ще има тогава - "И сега кво ше праим, а?"

Свивам по следващата улица и след малко излизам на плажа. Ех, какъв разкош - пясъкът се жълтее... Тръгвам да се бухна във водата, та после да се отдам на удоволствията като къпан.

Спасителят обаче ме спира с поглед. Добре, де - няма проблем! Надувам светлоотразителната и ей ме със спасителна жилетка.

Спасителят ми дава знак, че при това положение спокойно мога да вляза в морето.

Плувам до шамандурата и обратно.

После, разбира се, бегом до павилиона за бира.

Преди да отпия, естетически се любувам на пълната халба. Прекрасен златист цвят! Ако си окапя жилетката, няма да личи.

А след петата бира си викам, разсъждавайки трезво:

- Само да не почнат да проверяват и пешеходците с дрегери! Щото тогава кво ше праим, а?