Промяната наводни езика ни с много нови думи - демокрация, либерализация, електорат, данъкоплатец, алтернатива, приоритет, мениджмънт, маркетинг. Употребата на нито една от тях не успокоява духа, не носи лично равновесие и социално удовлетворение. Точно обратното. Всяка от новите думи навява мрак, буди съмнения, поражда тревога. Или искрен смях.
Като чуя "демокрация" примерно, се сещам за новодемократичните кратуни от СДС, трансформирали каузата на свободата в causa perduta. "Данъкоплатец" е човекът, който не само плаща данъци (своите и главно чуждите), но и въобще носи тежестта на прехода от разбогатяването на старите властници към разбогатяването на новите властници. Думата "алтернатива" бива използвана основно в умозаключението, че в българската нова и най-нова история тъпотиите нямат алтернатива.
...Ама "приоритет" ми е любимото!!
Ето, булята вика: "Мой гастрономически приоритет са простите, но вкусни гозби - забелен боб, яйца по панагюрски, картофена супа с листа целина и корен пащернак!" Така си дума. А готви суфле макси минимум с индийско орехче и цейлонски мушмули. Паста каватино ил джорно спагетини в листо от попарен аспарагус. Зеленоторбести скариди с мус от дресинг фламбе. Суши накамура ямаки със сушени слонски уши. Бьоф льороа майоран върху пържен бадем.
Или кръчмарят Ставри. "Приоритет на "Куцото куче" и мой личен приоритет, вика, е културното обслужване на некултурниците, повече такт към нетактичниците и търпение към нетърпеливците!". Казва го и сам си вярва. Щото културното обслужване на консумиращите нискокултурници се изчерпва с три културоналагащи табели ("Не плюй навсякъде!", "Викай по-тихо!", "Изми ли си ушите?"), а проявата на такт и търпение - с търпеливо раздаване на тактилни препоръки към нетактичните нахалници (шамар зад врата, шут по задника и пр.).
Началникът на нашето РПУ майор Тепешанов също си е харесал приоритет - най-приоритетно да разгроми организираната махленска престъпност. И наистина - току домъкне клошаря Ристю да преспи в ареста, напсува яко махленските гаменчета, издърпа ушите на трите просещи циганчета. А всяка вечер си пие ракията и се тупат по приятелските гърбове с известните и на кокошките босове на кварталната мафия.
Вчера по радиото ми съобщават, че образованието било приоритет на високо образованите властници. Изключвам радиото. Пускам телевизора. Импортен национален началник ме поучава, че хората били богатството на България, че грижите за хората били приоритет за грижовните богаташи и пр. Гася и телевизора. Ясно.
Разтварям пресата. В централен всекидневник описват борбата с организираната престъпност като приоритет на МВР, ГДБОП, ГлПр и БДЖ. Хвърлям вестника. Явно пак ще ескортират като арабски шейх Маджо, ще легализират крадените иманярщини на Баджо и ще поднасят с книксове цветя на сватбата на Гаджо.
После се оплакваме - този приоритет ни бил сбъркан, онзи приоритет не ни бил адекватно формулиран, на третия приоритет не му достигала приоритетстваща сила, на четвъртия туй, на петия онуй...
Не са ни криви приоритетите. Ние сме си криви. Кривотата си е в нас самите. Но тя е незаобиколима природна даденост. Нея приоритет не я лови.
Професор, ама прав...