Европейският съд за правата на човека посочи вчера България като уникален случай на държава, която санкционира гражданите си даже когато им дава обезщетения за нанесени от нея вреди. "Парадоксално е, че чрез налагането на такси държавата взема с едната ръка обезщетението, дадено с другата", записа съдът в Страсбург в огласеното си вчера решение по делото "Станков срещу България".
Проблемът е в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите, който трябва да бъде променен. Той изисква от тъжителите, които търсят възмездие, да внасят високи такси. Така например Първан Станков (55 г.) от София успял през 1999 г. да осъди държавата в Софийския градски съд, че неоснователно го е държала в ареста година и седем месеца от юли 1995 до март 1997 г., докато го разследвала за предполагаема кражба на строителни материали от склад. Той бил оневинен, но поискал обезщетение от 47 млн. стари лева (23 600 евро) за неоснователното лишаване от свобода. Вината на държавата била призната и съдът постановил тя да плати 2 млн. стари лева (1050 евро) за неимуществени вреди. След това съдът наредил на тъжителя да плати 1,8 млн. стари лева (940 евро) съдебни такси. Те били изчислени като 4% от остатъка в иска, който не бил удовлетворен. Така държавата му отнела веднага 90% от обезщетението, което признала, че му дължи.
Съдът в Страсбург сочи примери от десетина страни, за да се види, че никъде не се постъпва така. В повечето държави има фиксирана проста такса за съдебната процедура в размер от 10-30 евро (Румъния, Италия) до 150 евро (Финландия). Другаде цялата отговорност за таксите се поема от държавата (Франция, Русия).
Страсбург призна, че съдът трябва да събира такси, за да се финансира, както и да въведе някакъв праг, за да обезкуражава злоупотреби с жалби. Но случаят с България бе признат за погазващ човешкото право на справедлив съд (чл. 6 от конвенцията за правата на човека). Държавата бе задължена да плати на Станков 2000 евро за морални щети и 1300 евро за съдебни разноски.
