- Цоко, Цоче, я ма повдигни така, като едно време, кога бехме либета! - изчурулика гальовно баба Гуна.

- Е сега! Да не съм луд, ма патицо, да земем да са изсипем!

- У, сирота си! - пустоса благоверната му. - А я саках да участвуваме у в състезанието по носене на съпруги на ръце! Знаеш ли кви награди дават, па круиз, па хотел, па шведска маса и ол ин клозет! Ма оно нали си свикнал сал язе да та мъкна на гърба си!

- Гунке, гълъбичката ми, като ти обадим най-радостната вест, ти ша ма дигаш и ша ма подфъргаш, и ша ма дундуркаш додек съм жив!

- Е ква ша да е па тая блага вест?! - ококори се бабичката.

- Гунче, у вестника пише дек ша ги стигнем европейците след има-нема сто годин! - ухили се до уши дедо Цоко.

- Е нема що, тава си е за пофала! Сто години срамота! А бе, старче изкуфели, ти май ептен щукна?!

- Глей сега, гълъбичката ми, глей на тоя факт позитивно и креативно! Тава автоматически ни прави столетници отсекъде!... Значи, тая констатацея ма задължава да живеем още сто годин, що я не щем да са сплуем като един дедундер от Пърчовци, а сакам като един заслужил европеец, къвто съм си по плирода, възпитанее и образованее! Плюс дарба и европейцки ориентир и нагласа!

- А бе, хрантутнико дръжавни, ми ти, ко сакаш да живееш с костенурките на Дървин, они ша ти резнат пенцеата, бе! Кой ша та тръпи на дръжавната софра толко време, да не си дупедат?!

- Ти скопенцеата ги не поменувай, оно там лимит нема! Засеги - почеса се смутено старецът.

- И кво, нема а има с кого да си обелим една дума у тава заблудено село! Като са гътнат сите, дек са останали - дедо Цало, дедо Мичо, Цола и Мичка Общата, с талевизора ли ша си дуднеш?... Ша е сто години самота!

- Надай са! Ша е сто години грамота! Що я нема а легна да чакам да гушна чимшира, ми ше пишем шедьовери! Шедьовер след шедьовер! Що досеги немах време.

- И кои ша са тия, я ми кажи бар един!

- Дръжавнически напътствея за целокупното плиродонаселение "Максими и размисли"!

- И тизе си не сакаш! Фани са нещо на работа, а не да ми са правиш на Гаврош Фуко!

- Ларош Фуко, ма патицо! Па да не е само он! Шамфор, Лабрюйер...

- Ти Камфор и Ла Бройлер ги остави, они са си оплели кошницата! А тизе - Цоко Фукарата - барон дьо Пърчовци!

- Гуне, а запри са манко, слез от метлъта, па слушай като човек! Що тава е най-важното! Шедьовер номер едно: "Сите питат и са чудат, и са маят: Къде изчезна десницата?... А отговора е млого прост: Заклещи са у левия джоб!" Фундаментално!

- Малиии, па тизе, Цоче, си гений и отгор! Оно и я така можем. Откровение от Гуна: "А кво праи левицата? - Лева ръка - десен джоб!"...

- Гуне, дай да та цунем у челото красно с две думи заветни! - прегърна я възторжено дедо Цоко, подир и пошепна: - Ше знаеш , имам още една новина - като са мине така некоя и друга година, ша ни израснат нови зъбета!... И ша мога па да си та апем за ушенцата, къ я си обичам! И другаде!...

- Макеее, одърте, ма адета си не оставяш! Ти си моя караконджо, ша знаеш! Яла сеги а та черпим един коктейл от мед и джанковица, да видиш че и язе съм човек!... Ей, старец, и ша сакам да ма пишеш за съавтор!...

- Е-е-е, ча па толко! Ша пишем като Джон Ленън за Жълтата гостенка! Мейкс д уинд: Гуна! Демек, коя прави ветъра!... Ма тава е убаво, ма Гунке!... Не, запри са! Не, ма!...