Така заяви преди време посланик Байърли, обръщайки се към всички престъпници в България. Суровият и безкомпромисен тон накара да трепне сърцето на криминалния контингент, на оперативно интересните лица и добре облечените бизнесмени. Появиха се слухове, че посланикът разполага с висше знание, заключено в безброй досиета на гражданите на републиката, и при поискване охотно и със сардонична усмивка го споделя. Към американското посолство се оформи непресъхваща върволица от загрижени за пребиваването си под туй импозантно слънце и синьо небе като от коприна.

- Как е, бае ли, бае ли? А, Бациле?

- Бае и още как! Като в отворена книга чете. И знаеш ли колко ми лепна, Имбециле? Точно 9999 дни и още толкова нощи пред решетките. Това са 27 години, брато! Сложих си ги на регистрационния номер на ламборгинито.

Друг нема този късмет и получи едва 3333 дни. Дотогава щели да му викат Компира. След това - Картофа. Трети удари 6666. После се оказа, че е бил доносник на Шесто с псевдоним Апокалипсисо. Виж, положението в следствените арести беше повече от трагично. На кой му оставаха пет, на кой два дни до срещата със създателя им.

- Ами как? Ето болничния лист, в него пише дископатия, психопатия, апатия и десетка спатия. Кръст значи. Ужасно е, ама всеки да си носи кръста.

- Кого търсите? Пешо Хивчето ли? Он е малце болен. Утре ке го копаме. Кога хвана еболата, кога скоротечния менингит, не знам. Он така и така си има рак на гърдата, подвижен мамограф го е гонил, спинковецът му ниеден.

Митьо Пандицита беше наистина разтревожен и крещеше в джиесема, та слюнки хвърчаха:

- А бе, Краси, кво ми докара, бе, майка? Нали рече да избеля очите, малко пяна да пусна, да се гърча на земята в кръг, къчове да мятам в такт с чалга хита "Доларите падат, бегай изпод тех". Да, да, за големия епилептичен припадък ти говоря. А психиатрите, тройна комисия значи, ми друснаха параноидна шизофрения, пристъпно-прогредиентно протичане, без ремисии. Това е най-малката беда. Днес Баели ми даде само още ден живот! Докторе, защо? Нямало страшно ли!? Голем съм артист? Заблудил съм дори и дядо боже? Сега да бягам на хлад в джакузито? Ей, проектил ми падна от сърцето, майка. Златни ти уста, докторче. Слушам твоята команда!

Коко Трупешката пък стигна чак до моргата с посланието на посланика: "Мъртъв си!" То му служеше за пропуск. Чак когато патоанатомът промърмори "Умря още един симулант" и посегна със скалпела да започне аутопсията, Коко се опули като гигантска жаба ага, седна на масата и си тръгна само по организъм към свободата! Хитър ход при това глобално затопляне и повсеместни температурни рекорди.

А аз? Баели точно позна, че съм на десет години, тоест на 3652 дни, като броим и двете високосни години през краткия ми живот, и съм дете-генийче. Бъдещето ми за съжаление си остава забулено в мъгла. Крепи ме обаче предсказанието му, че един ден романът ми "Сюнетът на сомелиера" ще получи Нобелова награда по медицина и физиология.