Карам от моста към Университета. "Карам" е силно казано, понеже изобщо не карам. Автомобилната колона не мърда.

Накрая ми омръзва да надувам клаксона, слизам, тряскам вратата, тръгвам към Алма Матер. Двадесетина души са насядали из кръстовището. Физиономиите им са ми познати отнякъде.

- Вие какво правите тук? - питам най-близкия младеж.

- Стачкуваме, какво! - ми отговаря Сергей Станишев. - Всички вие имате право да стачкувате, само ние, санким и белким правоимащите, да нямаме, така ли!

Наоколо му насядали министрите. Само Емел Етем стои права под полицейската будка и чака указанията на Доган. Щото чак след като се зададе келепирът, тогава ще положи долу морно седалище.

- Вие пък, дето всичко ви е наред, за какво стачкувате? - му викам.

- Общо всички стачкуваме: първо, за правото да стачкуваме, второ, с категорично искане за изкарване на мандата и получаване на още три последователни мандата плюс два на ум, трето, всеки поотделно си стачкува по компетентност.

- То министър некомпетентен има ли, няма! - разсъждавам логично.

- Ето аз например - обяснява премиерът, - стачкувам против необоснованите критични изказвания на Иван Костов и Волен Сидеров по повод на нашия всеотдаен труд за благото на блажените духом. Радослав Гайдарски го няма, както виждаш, той в момента стачкува пред "Пирогов" с искане да бъде наложено строго мъмрене на новия говорител на стария им стачен комитет.

- Всъщност Гайдарски има известни основания, не мога да отрека! - викам. - Тая докторска гилдия много се е разпасала напоследък. На мен оня ден три пъти ми търсиха вената да ми вземат кръв, то бива, бива, ама три пъти не бива.

- Иска и да му се извинят наполовина, дето са го нарекли "чорбаджия изедник"! - допълва Станишев. - Щото "чорбаджия" било хубаво, ама "изедник" не било хубаво. И да обещаят, че ще помагат на възрастните хора да пресичат улицата!

- Това с възрастните хора ми звучи доста социално и хуманно - признавам.

- Нали сме социално-социалистически социалисти, как иначе! - разпалва се Станишев. - Апропо, като каза хуманно, се сетих за Масларова. И тя адски хуманна, да знаеш. И е решила най-хуманистично да стачкува срещу председателя на единия от пенсионерските съюзи Сава Гърбузанов, като изрично настоява въпросният да върне надвзети по сметката му за седмия бай-пас 54 стотинки.

- Браво, а така! Ами Жоро Петканов що чини тук сред вас?

- А, той по инерция, професорска разсеяност, още не е осъзнал какво е станало. Той по принцип осъзнава нещата с половин година закъснение. А Петър Димитров пък, ей го там, протестира, че много късно сме го назначили за министър. Иска да съди парламента и третата ми братовчедка за пропуснати ползи.

Връщам се към колата си умислен. Така е, имат право хората да стачкуват, то тяхното екзистенция ли е, и заплатите им ниски, ама ниски, дето се вика, по-ниски от заплатите на кондукторите в Сиера Леоне или плажните спасители в Кабо Верде, и далаверите сложни, и всеки ги псува, живот ли бе или не бе.

Напълно разбирам справедливостта и на последното им искане - опозицията да се саморазпусне и неблагодарният електорат да подаде оставка.

Дотогава, заплашват от стачкуващото правителство, са решили да поемат само спешните подкупи и да движат само планираната корупция.