Рано или късно истината излиза наяве. По времето на тоталитаризма Държавна, с извинение, сигурност зорко и упорито е следяла Иван Костов, както самият той си призна с ръка на сърцето и с поглед към Всевишния (защото над него - само Бог!).

Някои неверници сигурно ще изкажат съмнение, че едва ли е имало за какво да бъде следен бъдещият Командир. Имало е, господа, имало е въпреки повсеместното нямане при тогавашния омразен строй!

Даже е документирано, че Иван Костов е бил следен, както следва:

- дали редовно и добросъвестно чете пред студентите в института "Карл Маркс" лекциите си по "Политикономия на социализма" (не са регистрирани пропуски);

- дали редовно носи жизнеутвърждаващите си статии във в. "Работническо дело" (не са забелязани отклонения както от пътя до редакцията, така и от правия път на Партията);

- дали настоятелно си подава документите за членство в БКП (никога не губи надежда, освен веднъж при демокрацията - Надежда Михайлова);

- дали когато е насаме със себе си, се следи самичък (върши го стриктно, рапортува редовно, няма основания за съмнение);

- дали е склонен да премине в СДС по убеждение, като по този начин облекчи финансово БСП (прави го с приятелско олимпийско спокойствие).

Нужно ли е повече да изброяваме?

Помолен за коментар, известният психиатър Коко Хичкоков бе изчерпателно лаконичен:

- Няма мания за величие без мания за преследване!