Как стана така, сам не разбрах - тази година се уредих с почивка на Черноморието. И не къде да е, а в елитната станция на холдинга.
Ама то повече от разкош!
Стая с баня и балкон, а на балкона - шезлонг. Освен хладилник - интернет. Пък столът - ресторант лукс. Сервитьорките - мажоретки същи. И какви ли не развлечения - боулинг, мини-голф, джетове и банани, скокове с парашут... Плажът започва от станцията - да река, от балкона мога да се бухна в морето. Изобщо екстра до екстра - как да не си супер!
А колегите - съвсем в друга светлина.
Пармаков, дето му викаме Пешо Кеша и дето все ме пита цунал ли съм премиални, и дума не обелва за тях, а като ме срещне, намига:
- Цървул, цуна ли някоя стара мома англичанка?
На мене ми викат Цървул, понеже фамилията ми е Цървуланов - прадядо ми е имал първата у нас фабрика за цървули, при реституцията ми дадоха компенсаторки за нея, защото комунистите я бяха обърнали на скапан обувен завод.
Но думата ми е за колегите. И Марангозов се скъса от намигане - все се е интересувал ще вържем ли тримесечието, но тук не го е еня за това - всяка сутрин ми хихика в ухото:
- Цървул, ще вържем ли довечера кънките, а?
Разбирам, че ме пързаля фигурно, и не му обръщам внимание. Най ме сбърка обаче кикимората Тодорчева. Сто пъти съм я молил да ми даде един кламер, винаги ме е пращала на кино - да съм гледал "Кламер срещу кламер". А тук ме почерпи с ванилов сладолед. Аз, естествено, се реванширах - купих й от всички вестници по един, да види кой бизнесмен с коя фолкдива изневерява на жена си и какъв е ваканционният рейтинг на политиците. Защото почивката си е почивка, но не бива съвсем да се откъсваме от живота.
Изобщо - чувствах се прекрасно. За малко дори да се явя на конкурса "Мистър Чеп", но реших да не будя излишна завист.
И точно последния ден, като си плувах около шамандурата, гледам как един с жълта плувна шапка се изхлузи от синия си дюшек. В критичен момент се оказа - вълните емнаха дюшека му и човекът взе да гълта вода като слънчасала камила... А наблизо - никой освен мене.
Спешно заплувах към нещастника - човек се дави, сериозна работа е това. Подхванах го и кого да видя? Ей ми го самият господин Кавръков, изпълнителният директор на холдинга!
Че като почна една борба - вълните ни подмятат, захлупват ни, едва го довлякох до брега. А там всички се насъбрали, питат какво става, живо се интересуват има ли смъртен случай. Даже от две телевизии (кога пък научиха?) имаше екипи...
Тъкмо да обясня кое как беше, господин Кавръков живна - застана пред камерите, посочи ме с отмаляла ръка и каза на пресекулки:
- Брей, тоя Цървуланов... Нищо и никакъв човек, а за малко и мен да удави... Едвам го спасих!
Гледах като истински удавник. В този момент изневиделица се появи тайфунът Фифи - така между нас си наричахме неговата съпруга, госпожа Кавръкова.
- Къде е - попита развълнувано тя - дюшекът? Френският дюшек...
Господин Кавръков си пое дълбоко въздух.
- Дюшеци мнооого - заяви дълбокомислено пред камерите той, - човешкият живот обаче е един!
Приседнах на пясъка - наистина се чувствах зле, така че бе напълно логично господин Кавръков да викне припряно:
- Какво се туткате? Направете му изкуствено дишане!
А кикимората Тодорчева само това чакаше - уста в уста.
|
|