Собственик на земеделска земя (девета категория - естествени ливади ) е починал. Каква част според действащия закон наследява всеки наследник от живите към момента - съпруга, син и дъщеря?

По мейла



Законът не прави разлика по отношение на какво точно се наследява - дали са жилища, дали е земеделска земя или пък земя в регулация, или движими вещи, включително пари, автомобили и др. Всичко, което има наследодателят, образува обща наследствена маса, която се дели по специални процедури в зависимост от това кои и какви наследници остават. До разделянето всеки разполага със съответните идеални части.

От въпроса не става ясно дали наследодателят е оставил единствено въпросната земеделска земя или има и други движими и недвижими вещи. Освен това не е известно и дали въпросната земя е наследствена на самия наследодател или пък е придобита по време на брака със съпругата-наследодател. Затова ще разгледаме и двете възможни хипотези.

Ако земята е наследствена на самия наследодател или пък лична или придобита преди брака, то тогава нещата са по-прости. В този случай според правилата на Закона за наследството (ЗН) всеки един от посочените във въпроса наследодатели ще получат равни части - т.е. по една трета. Това е така, защото по чл. 5 от ЗН "децата на починалия наследяват по равни части". Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него. Според чл. 9, ал. 1 от ЗН пък съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Малко по-различно е положението, ако въпросната земеделска земя е придобита по време на брака - например чрез покупко-продажба или пък замяна. Тогава се включват и правилата на Семейния кодекс за съпружеската имуществена общност. В този случай съпругата получава половината от цялата земеделска земя. Другата половина пък се разделя между нея и двете деца по равно. Така съпругата ще има 1/2 от цялата земя плюс 1/3 от другата половина. Другите 2/3 от тази половинка ще наследят по равно децата.

За да има изобщо наследяване обаче, всеки един - съпругата, дъщерята и синът, трябва да декларират, че приемат наследството. Това е важно, защото всеки от наследниците има право и да се откаже от наследството. Ако някой направи това изрично, то тогава неговият дял ще уголеми дела на всеки от другите наследници.

Необходимо е да се знае и че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, които получават. Възможно е наследник да поиска да приеме наследството по опис (това той може да направи, като заяви писмено пред районния съд в тримесечен срок от узнаването, че е открито наследството). Тогава той ще отговаря само до размера на полученото от него наследство.

Трябва да се има предвид още нещо - дяловете на всеки един от наследниците са от т.нар. идеални. Тоест това е своеобразна съсобственост, която трябва задължително да се раздели, за да може всеки един от наследниците да стане собственик на своята част и да се разпорежда с нея. За да стане това, трябва да се мине през делба - било то доброволна или пък съдебна, ако не се стигне до съгласие.

Според чл. 69 от ЗН "наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя". Освен това всеки един може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан. Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях.

Делбата може да бъде доброволна или съдебна. При всички положения тя приключва с акт на съда. В първия случай се утвърждава споразумението, постигнато между наследниците, а във втория вариант в условията на спорно производство съдът се произнася с решение и определя сам окончателните условия, при които се осъществява делбата.

Има и няколко важни правила, когато се дели точно земеделска земя. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар. Има и още едно правило в тази посока. То дава предимство на наследника земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти. Според ЗН той може, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, да изкупи непокритите недвижими имоти от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие.

Важно е да се знае, че при делбата задължително трябва да участват всички наследници - в случая и съпругата, и дъщерята, и синът. Ако някой от тях не участва, делбата е изцяло нищожна.

Ако при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително, казва законът. Това означава, че ако бъде установено по-късно, че наследодателят е оставил някъде влог или пък друг недвижим имот, те ще са обект на ново поделяне.