"Бях уволнена заради съкращаване и подбор с по-слаби в административно отношение колежки. Като инспектор в държавна администрация имам 29 г. трудов стаж и това много ме обиди. Бях ядосана и защото членувам в синдикат и писмено поисках от председателя на профсъюза да ме защити, като се намеси пред директора да ме върне на работа. Много бях учудена, че синдикатът е изпратил молбата ми в районния съд, който реши да я разгледа. Работодателят веднага възрази за изтекла давност. Моля да ми разясните какви са правата ми?

Савка Лесова от София



В Кодекса на труда (КТ) са определени периодите (давността), в които работникът може да се защити при незаконно уволнение. Съгласно чл. 358, ал.1 от КТ исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:

1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2 споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им.

2. двумесечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;

3. тригодишен - по всички останали трудови спорове.

Сроковете, посочени по-горе, започват да текат:

1. за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването.

2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

По силата на чл. 357, ал.3 от КТ срокът не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда. Това е било основанието и районният съд да приеме, че е налице молба/искане, която да съдържа елементите на искова молба по смисъла на Гражданския процесуален кодекс и поради това да пристъпи към разглеждане на трудовия спор. Препращането по компетентност е основанието, сезирало съда като първа инстанция.

Трудовите правоотношения са между равнопоставени страни, а не на власт и подчинение. Защитата срещу така издадената заповед за съкращаване в щата и уволнение след подбор е допустима само по реда на исковото съдебно производство като трудов (граждански) спор. В случая е налице хипотезата на чл. 358, ал. 3 от КТ. Съдът няма задължение да следи служебно дали искът е погасен по давност. Давността, за която се тревожи читателката, се прилага само при възражение на една от страните (в случая работодателят е възразил, т.е. той има право на такава позиция). Съдът обаче не е длъжен да се съобразява с поведението на работодателя - длъжен е да го обсъди в мотивите на решението си заедно с другите обстоятелства, довели до подаването на молбата до синдиката и до служебното й препращане на съда.

Относно възражението за изтекла погасителна давност Кодексът на труда съдържа изрична уредба за давността при предявяване на исковете по трудови спорове, каквито са и тези по чл. 344, ал. 1, тт. 1-3 КТ (отмяна на уволнението и обявяването му за незаконно; възстановяване на предишната работа; заплащане на 6 брутни трудови възнаграждения като обезщетения за оставане без работа в резултат на уволнението). Според разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. В случая молбата до профсъюзния лидер е в рамките на 2-месечния срок за обжалване/внасяне на исковата молба в съда и няма никакви причини делото да не се гледа. Такова е и поведението на районния съдия. При изключително голям процент вероятност делото ще бъде спечелено от читателката още на първа инстанция. Дори възражението на работодателя за изтекла давност е в полза на читателката. Защото тя може да бъде сюрпризирана с подобно оспорване за изтекла давност на всяка съдебна инстанция. Срещу такава позиция (опасност) е по-добре да се защити още на ниво районен съд, като представи необходимите доказателства. Би било недопустимо например в касационното производство (трета инстанция) да се събират доказателства за спазване на срока пред некомпетентен орган, защото пред третата инстанция се осъществява само контролна дейност. При нея не могат да се събират нови доказателства, нито да се обсъждат нови доводи, които не са били заявени в инстанциите по същество - а именно първата и втората инстанция. Предметът на касационното производство са само закононарушенията, а не и фактическото изясняване на спора.