Вика ме шефът и ми заповедва:

- Ти ше се заемеш с организацията!

- Добре, шефе! - траквам аз токове по войнишки. - Как каеш!

Веднага се съгласявам, щото знам, че шефът много мрази да не се съгласяваш. Обаче след малко питам:

- Ама с коя организация?

Шефът се плесва по челото.

- Леле - вика, - верно, че не съм ти казал още!

И ми обяснява.

- Идеята ми - вика - е да разшириме малко туристическия бизнес. Щото, виждаш, това хотели, това плажове, това хазарт - слаба работа! Верно - капе, ама не тече! Затова - вика - съм замислил стрелбищен туризъм...

И ме гледа въпросително. Аз го гледам съгласно и умно. Обаче пак питам:

- Стрелбищен - ясно! Туризъм - ясно! Ама стрелбищен туризъм ми е малко мътно...

Той пак обяснява:

- Нашата страна - вика, - нашата мила България има условия и за планински курорт, има условия и за морски курорт. Обаче най има условия за престрелки...

Аз почвам да вдевам. А шефът продължава да разгръща идеята. Идеята му е да идват тука пичовете от най-различни чуждестранни групировки и да си се гърмят помежду си. Те отдавна го почнаха това, обаче неорганизирано. Нашата работа ше бъде да направиме организацията. Примерно Земунския клан, момците на Мило Лукович-Легия имат да уреждат нещо сметки с момците на Сретан Пашич-Дзвер от Чуприя. И обратното. И ние им даваме оферта - "Най-лепо йе да се пуцате у квартал "Белите брези"! Ова йе квартал с традиции!" После им организираме транспорт през границата, настаняваме ги по хотели (наши, само наши!), снабдяваме ги с оръжие, осигуряваме линейки, доктори, очевидци, журналисти, дето пристигат десет минути след стрелбата, и ченгета, дето пристигат половин час след журналистите. Или браточките от Одеса имат да си кажат нещо с браточките от Люберци. Ние пак: "Най-харашо за вас е на Черноморское крайбрежие! Кеф ви Солнечний берег, кеф ви Залатие пески!" И пак - хотели, гранатомети, линейки...

- Демек - викам, - нещо като сафари...

- Сафарито е друго, бе кратуно, а това е друго! - скара ми се шефът. - Това е като конгресния туризъм! Както, примерно, невролозите от цела Европа си прават конгрес в Женева, така и колегите от цела Европа да си прават престрелките тука!

И продължава да раздипля проекта. Ама за сичко се сетил, бе!

- Некои - вика, - ше си дойдат със семействата. С жените, с гаджетата, с децата... За жените и гаджетата - плаж, солариум, тайландски масаж, мъжки стриптийз, черни тоалети в случай на погребение! А за децата - престрелки с прашки за най-малките и престрелки с въздушни пушки за по-големшките...

- Шефе - викам, - това е гениално!

- Не е гениално! - вика шефът. - Много просто е! Номерът е да се сетиш! А за да се сетиш, требва да наблюдаваш живота! Животът ти го подсказва...

Ей, страшен е шефът! Мозък отсекъде! И не е само умен, ами е и скромен! Затова го уважавам! Ама то, ако не беше толко умен и толко скромен, щеше ли да е жив досега?!