Седя вчера в кафенето до кварталната поща и наблюдавам група пенсионери. Наредили се пред пощата на опашка за пенсиите и се оплакват от бедността си. Ама се оплаквааат! Млякото струвало нам колко си, сиренето поскъпнало с толкова и толкова, а пенсиите били еди-какви си.

В същото време на две крачки от тях едно момче говори по джиесема.

- Ало! - вика момчето. - Ало, бе! Донеси ми ония хиляда евро, щото ше доем и ше ти отвинтим главата! Разбра ли ме или не моеш да ме разбереш?

След малко - нов разговор:

- Слушай, кифло! Дължиш ми хиляда лева! Как откъде, ма, как откъде? Три дни се чекнеш на мой терен! По триста лева - деветстотин! И сто за закъснението - хиляда! Носиш ги веднага, да не стават инфекции, ясно?

Момчето врътва глава, пали цигара и набира друг номер:

- Брато, ти ли си бе? Кво правиш? Обедваш? Кво обедваш, бе? Леле, ти ме утепа! У таа жега - таскебап! Е, убаво, обедвай! Обаче слушай сега - онаа работа е готова, само че требе да кихнеш хиляда английски лири! Английски, английски, не италиански! А бе не става, бе! В долари не става! Партньорчето иска лири! Паунди! Ами бем ли го що така, обаче така! Значи - хиляда лири до утре сутринта! Чу ли ме?

- Серьожа! - свързва се с друг човек момчето. - Тука всьо гатова, да знаеш! Нужна толька ти да переведеш ония десет тисячи долара и тавар уже твой тавар, панятна? Ама не можна завтра бе, Серьожа, не можна завтра! До тая вечорка са нужни, панимайш? Айде, переведи ги браточка, ти си знаеш по каким начинам! Бай, бай!

През цялото време, докато момчето говори по джиесема, пенсионерите пристъпват от крак на крак, слънчасват на опашката и се оплакват от бедността си...

Е, що се оплакват?! Ето, младежът за пет минути по телефона си докара хиляди долари, евро, левове, лири! За пет минути! Но работи момчето! Ало - тука, ало - там! А тия дъртаци ги мързи един джиесем да вдигнат... Ами като ги мързи, да не се оплакват, че са бедни!