Ало, Пешо, здравей! Как си бе, Пешо? Коко съм!... Кви излитащи самолети, бе? Не ти се обаждам от летище! На плажа съм! Слънчев бряг! Отмарям. Какво? Кого да колят? Глупости! Тука до мене едни се развеждат. От сутринта се карат. Не, не, жена му врещи така, щото снощи се бил усмихвал на някаква Кети! Жорко, Жорко, не бива така с пръчката, моето момче! Не бе, не говоря на тебе, тука едно дете бърка с пръчка в ухото ми...
Как я караш бе, Пешо? Къде си сега? На спирката на "Плиска"? Е, да - затова при тебе е толкова тихо! При мене, нали чуваш - писъци, чалга, веселие... Жорко, не така, моето момче! Ало, госпожа, приберете си най-сетне детето! Как да не обичам децата, обичам ги, но вижте - вече десет пръчки стърчат от ухото ми! Не, бе, говоря тука с една! Какво? Какви хрипове, какви предсмъртни стенания? Никого не колят, бе! Все още няма кланета по плажовете, един пиян датчанин повръща! Ей, френд, малко по-наляво, бе! Цял ме оля!
Пеше, и кво, чакаш си на спирката, дишаш си чист въздух, кефиш се на спокойствие и тишина! Автобусчета прелитат като пойни птички по "Цариградско"? Завиждам ти! Ако знаеш как мечтая за един икарус, ей така, цял да се издими върху ми! Щото направо съм удавен в тукашната курортна воня. Стаята ми в хотела е точно над кухнята на ресторанта, а хавлията, на която лежа, съм я проснал точно до кенефите на плажа! Е, как да се преместя на друго място? Арендаторът е определил безплатните места, дето се полагат по закон, да са тук! Такава воня е, не мога да ти опиша! Леко бе, катил, гледай къде стъпваш! Не бе, не говоря на тебе! Един тука продава кебапчета, стъпи ми на корема! Жорко, не така, моето момче! Госпожо, като сте купили на детето си лопатка за пясък, що не сте му купили и кофичка! Ма кво ме интересува, че сте я загубили, купете му друга! И престанете с това, че не обичам децата, обичам ги най-сърдечно, но не съм съгласен да умра заровен в пясъка!
Ало, Пешо, що въздишаш, бе? Завиждаш ми, щото чуваш плясъка на вълните? Пеше, Пеше, никакъв плясък на вълни не е това, дето го чу преди малко! Просто всеки ден по това време арендаторът на плажа идва тук, на безплатното място за плажуване, и бие по един шамар на всеки от нас! Що? Щото сме единствените на плажа, дето нищо не му плащаме!
Какво? Какво казваш? Не идвал автобусът и голяма навалица се струпала на спирката?! Чакай, бе, левент, ти просто и понятие си нямаш на какво се вика навалица?! Знаеш ли кво е тук? На финала за купата по-малко народ имаше! Направо един върху друг сме! Като в песента: "Кон до коня, юнак до юнака!"
Какво? Не те чух, повтори! Никакви експлозии няма! Глупости, талибани! Кой да се взриви, бе?! Камикадзе?! Двама тъпанари с джетове се състезават и изскочиха от водата на сухото! Направо минаха през първите редове плажуващи! Затова е тази суматоха... Ама човек свиква, ми то това е по пет пъти на ден! Ранени ли? Кви ранени, бе? Стоновете и пъшкането, дето ги чуваш, са, щото тука, зад мене, двама вече трети час се чукат, всичко от Кама Сутра искат да ни покажат!
Айде, Пеше, че много се набутах със сметката, ама исках да си поговоря с някой, който е далеч от тая лудница! Не знаеш, Пеше, колко си щастлив и как ти завиждам! Ох, как чакам да свърши най-сетне тази плажна мъка, да си се прибера в "Младост", че да си почина от почивката...
