Няма днес в София по-нещастен човек от Стройна се Калина Вие!

А не е малък град София - почти два милиона щъкат из него. Няма в София по-нещастeн от нея, но иначе столицата е изцяло украсена с щастливото й лице. Такава една засмяна и до крайност доволна от живота си. Излезла на балкона на новия си апартамент и, облечена в лека и поразкопчана домашна дреха, мие прозорците. Над Калина надпис: "Ние ви правим щастливи!", в краката й друг: "При нас са най-изгодните жилищни кредити". Четиридесет и два билборда! Плюс осем трамвайни мотриси и петнайсет автобуса! Ударна рекламна кампания на Интербанк!

Като преял котарак мърка джипът, метат чистачките редкия есенен дъжд от стъклото, някъде от осветеното в меко зелено арматурно табло със страстна дрезгавост пее любимият й Франк Синатра, а ето - нещастна е момата, плаче, смърка с пълен нос и топли сълзи извират от загадъчните й персийски очи, дето толкова обичат да ги снимат фотографите.

Стройна се Калина Вие е мутреса!

Мутреса е на мутрата Борис Марков Ценковски, известен предимно като Боре Палачинката. Щото все разправя, че бил започнал с павилион за палачинки на Лъвов мост. Боре има всичко и всъщност не е лош човек. Може да се каже, че дори е доста приятен. Стройна се Калина Вие не знае откъде са парите му. Знае обаче, че мерцедесът му е брониран, че винаги ходи с пистолет, забелязала е как оглежда улицата, като слизат от колата или излизат от ресторанта - изобщо ясно й е, не е богатството му от палачинките. Не се е родила вчера Стройна се Калина Вие, но к'во й пука - Боре направо я е удавил в лукс. От апартамент на Мотопистата до джип като камион. За дрехите, златата, пътуванията и празниците да не говорим. Пита се понякога Стройна се Калина Вие ще й бъде ли тъжно, ако, да кажем, утре го гръмнат? Ще й бъде! Здрав мъж е Палачинката. Топъл и гладък. Дъхът му е чист като на бебе, не смърди като другите. И е някак по своему остроумен. Хем грубиянски са шегите му, хем и смешни, и умни. И мрази чалгата. Всички мутри я обичат, а ето, той я мрази. Стройна се Калина Вие също я мрази. Боре обича Челентано. И доста вярно го пее. Бяха веднъж на гости във вила някаква, пееше им домакинът ония тъжните руски песни, взе по едно време Палачинката китарата и с неочаквана ловкост удари струните и запя Челентано. Тогава, в онзи момент, Стройна се Калина Вие дори внезапна обич към него усети, топлота и желание да го целува я обзе.

Не, не, категорично ще й бъде тъжно, ако го гръмнат!

Но иначе не го обича! Мутресите рядко обичат мутрите си. А и как сега пък да го обича - две дъщери на по двайсет има. Плюс жена - бивша волейболистка, двуметрова планина от месо...

Стройна се Калина Вие обича един тъпанар! Коко! Съученик! Кирил Спасов! Живее в блока им в "Люлин". Той й го измисли това Стройна се Калина Вие още като беше градска шампионка на бухалки. Дотогава си беше просто Калина от девети "Б". С този Коко Стройна се Калина Вие за първи път се целуна с мъж. А няколко седмици след това и останалото направи. Все бяха заедно в онези години и толкова влюбени, че чак да се засрамиш. После той отиде войник, тя пък се яви на конкурса "Мис Планета". Ей така, навиха я приятелки, харесаха я организаторите, хареса я и журито. И хоп - ето ти я мис, ръкопляска публиката, светят прожекторите, а тя стърчи глупаво на сцената, разплакана и с короната на главата! И завъртя се колелото - захванаха да я снимат по вестниците, да я канят по телевизии, отиде на световното състезание в Хаваите и там отпадна едва с последните дванайсет... Започна след това работа в рекламна агенция, добре й плащаха, а и приятно беше всички да ахкат и охкат от красотата ти. Изобщо, завъртяха се празници, веселби, пътувания. Появи се и Палачинката. Сладък живот!

Така беше до по-миналата седмица. Тогава срещна Коко. Беше отишла да види майка си в "Люлин". Пъхтеше нагоре по стълбите, щото, както и да се променя България, "Люлин" си е "Люлин" - асансьорът отново не работеше. И ето ти го надолу Коко, вече леко побелял и прегърбен, но Коко! Знаете ли какво направи изродът му с изрод? Хвана я за рамената, разтърси я и пръскайки топла слюнка в лицето й, изригна думи, пълни с толкова обич и омраза, че чак сърцето й спря да бие.

- Ти, курво, обърка живота ми! - каза й с пламенни очи. - Идва ми да взема нож и да те пробода!

И я прободе - придърпа я в ъгъла към прашните стъкла на стълбищната площадка в стаичката, дето някой някога я е проектирал за сметопровод, но никой никога в нея не беше хвърлял смет, затисна я върху някакви прашни стари мебели, струпани тук от стиснат съсед, и както го беше правил неведнъж в ония пламенни години, запретна, почти разкъса роклята й! Облада я! Разтвори в изнемога колене Стройна се Калина Вие, изпусна пълната чанта с продуктите, дето беше купила за майка си, застена, свят й се зави и в ушите й камбани забиха... Колко продължи това, Стройна се Калина Вие и до днес не можеше да прецени. Изкрещя Коко в крайната си възбуда, а после, сякаш ужасен от постъпката си, затича надолу по стълбите.

Друг стана светът от този ден, друг! Всичко вече беше различно! Знаеше Стройна се Калина Вие, че Коко е женен за някаква там непозната, че и дъщеря има - нищо не я интересуваше! Нищо!

Коко, ах, Коко!

Ще вземе нож и ще я прободе! Обичам те, Коко!

А тази вечер келнерът кой? Коко!

Сяда тя с Палачинката в новооткрития ресторант "Холивуд" и към масата идва той. В черен костюм, бледен и мазно любезен, но очите му горят в дива смес от обич и омраза! Коко от 123-то! Първият! Любимият! Дето я метна върху онзи там шкаф! Таванът да беше паднал, нямаше така смачкана да се почувства, както се почувства в ресторанта! И какво презрение в погледа му! О, те в блока сигурно говорят! Не може да не говорят! Люлинчани са гаден народ! Тя винаги усещаше как я оглеждат, когато слезеше от джипа и тръгнеше нагоре, към апартамента на майка си: "Как си бе, Калинче? Ах, че добре изглеждаш! Пу, да не ти е уроки!" Да не ми е уроки ли, вещице гадна, вампир квартален! Кой знае, изяждат я със се парцалите, като захванат да си чистят зъбите с нея по пейките на детската площадка? Мутреса! Елитна курва!

Отказа бакшиша. Палачинката винаги добри пари оставя и келнерите само дето ръка не му целуват! А Коко отказа! Горд!

Стройна се Калина Вие вече хлипа, чак се дави от плач. Бърше с длани очи. Обича го! Още го обича! "Странници в нощта вървехме двама" пее Франк Синатра, усилва се дъждът, блестят реклами, стопове и фарове... Плаче Калина, вие, ридае над целия си глупав, зле живян живот...

И внезапно - дряяннн!

Трясък, скърцане, звън на счупено стъкло!

Трамвай!

Слиза ватманката, гледат от стъклата уплашени и стреснати пътниците.

- Абе, госпожице, що не гледате, бе! Що не внимавате в тоя дъжд! Карате като изоглавени! - говори с треперещ глас ниската дебела трамвайджийка и оглежда нагънатите тенекии. - Побеснели сте да бързате! Закъде - за оня свят!

И в един момент се взира в разплаканото лице на шофьорката, дето се удари в нея с баровския си джип. Взира се и млъква, чак зяпва от изненада, тези очи човек не може да ги сбърка! Ми това е то щастливата жена, изрисувана върху трамвая й! Дето Интербанк й е уредила нов апартамент почти без пари!

- Ти ли си? - шашната прошепва ватманката.

Ясно й е на Стройна се Калина Вие какво пита трамвайджийката. И тя вече е зърнала ухилената си мутра под надписа "Ние ви правим щастливи!"

- Не съм аз! - ридае тя, хълца, та чак ще се удави в сълзите си. - Не съм!

А дъждът вали, не престава.

Пука му!