|
| Виктор Самуилов |
Суетно сурва сутиен.
Хързулва прашки.
Запраща ги.
Подфирнал фен
с фин плонж ги хваща.
И поразлюшкала овал,
вре под носа ни
широкоъгълен чатал
с т.н. такъми.
Лъч - и -
нутрото й личи.
Бучи възторгът.
Аутопсират я очи...
- Гуд морга!
ЧИЧО ВИ ХАРИ
Кой ходи за гъбки, деца, в пущинаците?
Там дебнат вълци и сови,
там щъкат усойници и върколаци,
там гъбките са отровни!
А гъбки, деца, има колкото искаш
в мазето чичо ви Хари.
Да слезнем полечка и който не писка
ще вземе гъбките даром.
НЕДЕЛЯ, ГРАДИНКАТА
"СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ"
Провират овехтелите си дрехи
през детските безчинства -
не двойка престаряващи, а крехко,
наплашено единство.
Цял век ръка в ръка:
не стъпват - кретат
с надеждица да сварят
поне една скамейка, незаета
от слънце и сватбари.
Чак в притвора на черквата се мярка
притулено местенце.
Камбаните разгълъбяват парка -
салют
за староженци.
C'ЕST LA VIE
Пребиваваме в страсти, в мечти, в наслади,
непрозрели случайността.
А животът е пълен със изненади.
И една от тях е смъртта.
Виктор Самуилов - визитка
Виктор Самуилов е роден през 1946 г. в София. Автор е на петнайсет книги с поезия, като част от тях са предназначени за детска публика. Миналото лято за книгата си "Опако дете" Самуилов получи националната награда "Христо Г. Данов", а съвсем наскоро същата книга бе удостоена с първа награда от Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши.
А бе - с други думи - обич! 
