Здравейте! Имаме следния проблем във входа - един от живущите предложи собствениците на кучета да заплащат такса за тях. Имаме ли право да искаме това от тях и в кой закон или наредба мога да го прочета. Съществува ли въобще Закон за етажната собственост. Намерих един, но от 1933 год.

Ивелина, по имейла





Този проблем стана особено актуален през последните 10-15 години. Вече едва ли има вход в жилищен блок, в кооперация, в които да няма поне няколко обитатели, собственици на кучета. Не са малко и местата, в които това предизвиква проблеми, спорове, дори скандали. Най-често те са свързани именно с поставения конкретен въпрос - дали и как да се задължат хората - собственици на кучета, да участват в поддържането на общите части в повече.

Този проблем частично бе разрешен преди четири-пет години с промяна в Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост. Въпросният нормативен акт е одобрен с правителствено постановление в далечната 1951 г. и е търпял няколко промени, последната от които е от септември 2002 г. Именно с тази последна поправка се потърси разрешение и на проблема с кучетата. Тя се изразява с добавянето на нова, осма алинея на чл. 9 от Правилника.

Според чл. 9 "общите разходи за осветление, вода, поддържане, почистване и др. на общите части на сградата се разпределят според броя на обитателите, които ги използват не по-малко от един месец". Тези разходи се разпределят поравно, според броя на обитателите. Единствените, за които не се плаща, са ненавършили 3-годишна възраст и тези, които са живели по-малко от месец. За децата от 3- до 6-годишна възраст включително пък се заплащат 50 на сто от сумата, определена за останалите обитатели.

И тук идва въпросната нова 8 алинея, в която се казва, че собствениците на кучета участват допълнително в разходите за почистване на общите части, като плащат за всяко куче колкото за един член от семейството, но не по-малко от 1 лв.

Или иначе казано, ако общото събрание на етажната собственост е определило за почистване всеки член на семейство да плаща по 2 лв. и семейството е от 4 членове и куче, то тогава това семейство ще дължи общо 10 лв. Ако обаче е определено примерно да се плащат по 50 стотинки, тогава трябва да се дадат 3 лв. - два за членовете на семейството и един за кучето.

В текста изрично е посочено, че собствениците на кучета участват допълнително само в разходите за почистване на общите части. Или иначе казано, те не могат да бъдат задължени да плащат допълнително за кучето например за асансьор или пък за някакъв ремонт по общите части, или пък за осветление, отопление на входа, портиер и т.н.

Както вече беше отбелязано, таксата за почистване се определя от общото събрание в етажната собственост. Това е посочено с изричен текст в Правилника - "определя месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за други общи разходи". Не е необходимо то да решава допълнително такава такса да внасят за кучетата техните собственици. Достатъчно е да се посочи въпросният текст от правилника, който е императивен.

Иначе тук важи и общото правило, че общото събрание може да приеме решение за опрощаване или за временно подпомагане от бюджета на финансово затруднени собственици за цялата или за част от сумата, която им е определена за покриване на одобрени разходи. Но това важи за всички разходи, включително и за въпросната такса. Общи са и правилата за тези, които не плащат - било то за разходите по поддържането и почистването на общите части, или пък за някакви належащи разходи за отстраняване на аварии. Тук възможностите са или глоба до 60 лв., или пък в краен вариант вадене на изпълнителен лист срещу този, който не плаща.

Що се отнася до другата част от въпроса, трябва да се отбележи, че действащ закон за етажната собственост няма. Има такъв проект, но той изобщо не е в много напреднала фаза. На няколко пъти се обсъждаше, но така или иначе все още не е приет. Така в тази материя действат в момента разпоредби от закона за собствеността и въпросния правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост.

Що се отнася до кучетата и изобщо домашните любимци, трябва да бъде отбелязано, че на много места общинските съвети са приели специални наредби или части от наредби. Така например в София действа специална Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община, приета в края на 2002 г. Там е записано, че всеки, който отглежда животно домашен любимец или се грижи за такъв, е длъжен да му осигурява:

1. необходимите количества храна и вода съобразно неговите физиологични нужди.

2. необходимото пространство и движение.

3. да осъществява контрол върху поведението на животното извън дома си.

4. да му осигурява ветеринарномедицинско обслужване.

Освен това всеки собственик е длъжен да регистрира домашния си любимец в Районната ветеринарномедицинска служба или при лицензиран ветеринарен лекар в срок от седем работни дни от придобиването им. При регистрация пък на кучета се заверява задължително ветеринарномедицинскияг паспорт и се получава идентификационен медальон. Освен това собственикът трябва да може да докаже начина на придобиването - било то с договор за покупко-продажба от търговски обект, лицензиран, респективно нелицензиран развъждач, приют, изолатор или други физически и юридически лица, или пък с договор за дарение, или с митнически документи при внос от чужбина, или пък регистрационни документи при придобиване на безстопанствено животно от улицата.

Ако тези документи не са налични, или пък собственикът не спазва правилата за гледането на любимеца, или ако застрашава живота и здравето на някой от обитателите във входа, всеки от съседите може да подаде сигнал или жалба и оторизираните за това органи да приберат съответното животно в приют или изолатор.