През 1992 г. при развода бившият ми съпруг бе осъден да заплаща за детето ни издръжка в размер на 20 000 (недоминирани) лева, сега 20 лева. До този момент не е платил нито лев. Детето ни порасна и има вече големи нужди - учи в частно езиково училище, всеки ден ходи на пиано и има изключителни резултати. Предстои му участие в концерти през лятото в чужбина. Имам големи разходи за сина ни, които вече 15 години покривам съвсем сама, но трудно мога да се справя занапред. Искам да заведа дело, за да се оправи размера на издръжката и да ми плати за минало време от 1992 г. Какъв е най-бързият начин?

Юлиана Досева, Пловдив



Проблемите, поставени от читателката, са подробно развити в последните изменения на Семейния кодекс (СК) и в практиката на окръжните съдилища и Върховния касационен съд. Делата за издръжка се разглеждат на две съдебни инстанции - районен и окръжен съд. Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е парично. Принципите, залегнали в СК, са, че има право на издръжка лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Размерът на издръжката се определя от нуждите на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Чрез иска за присъждане на издръжка се постига удовлетворяване на жизненоважни потребности на нуждаещия се от издръжка. Предназначението й не е да накаже дължащия, а да осигури нормално съществуване на детето.

А сега на въпросите отзад напред - исковете за издръжка и нейното увеличение се разглеждат по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че делото може да приключи на първа инстанция в районния съд за около 1-2 месеца. Определената от първоинстанционния съд сума подлежи на предварително изпълнение, независимо дали решението е обжалвано. С ПМС № 38/01.07.1985 г. на Министерския съвет са установени границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца. Размерът на месечната издръжка, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число в границите от 30 до 80 лева. В чл. 85, ал. 1 и ал. 2 от СК е предвидена възможност съдът да определи издръжка под установения минимум, когато:

1. детето се намира на държавна издръжка.

2. други важни обстоятелства налагат това.

Алинея 3 на чл. 85 на СК пък предвижда възможност за съда да определи издръжка и над установения максимален размер, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения. При тази нормативна уредба съдът не е обвързан от определените минимални и максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Българското законодателство като нормативна уредба (не като стойност на издръжката) е в пълен синхрон с европейските и международни правила и договорености. В Конвенцията за правата на детето (чл. 27, ал. 2) се предвижда, че родител/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Средствата за децата винаги са обвързани с необходимия жизнен стандарт в страната и с разходите, необходими за отглеждането и възпитанието на децата. Конституционното задължение на родителите е да полагат необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на децата си. Това задължение не може да бъде заместено със задължения на държавата, която само подпомага родителите и семействата (чрез държавния бюджет за социални помощи).

Споменатата в писмото на читателката нужда детето да учи в частно езиково училище, а не в общинско или държавно училище, не е нужда от изключително значение по смисъла на СК, а е дадена на преценката на родителя, който упражнява родителските права след развода. Няма изключителност при трайно, съществено изменение на нуждите на издържания, нито при трайна съществена промяна в доходите и възможностите на задълженото лице. Най-честите твърдения на родителя в съда са, че на детето му предстои или е започнало училище и са му необходими средства за учебници и учебни помагала за новата учебна година. Това също не представлява обстоятелство, от което да се съди за трайно нарастване на нуждите на детето и не може да мотивира съдът да определи по-голяма издръжка. В конкретния случай съдът би определил издръжка от 70-80 лева, като се държи сметка, че участието на майката следва да бъде в същия размер на 70-80 лв. Въпреки че се грижи за възпитанието и отглеждането на детето лично, тя (читателката) трябва да участва и в неговата издръжка.

Нещо повече, родителското задължение за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно по своя характер, като тя се дължи, независимо дали родителят е трудоспособен и може да се издържа от своето имущество. Издръжката за минало време може да се иска най-много за 1 година преди завеждане на иска в съда.