В нощта на 13 октомври 1307 г. от малкото фламандско градче Сен Леже припряно потегля кавалкада рицари. Насочва се на север, където Филип IV вече няма влияние. Стражата обаче е предвидила този ход и първото, което прави, е да отреже тъкмо този път за бягство. Какво било учудването на кралските войници, когато следите по пътя показали, че през последните часове никой не е напускал града. Точно обратното - отпечатъците от копита говорели, че неколцина конници са влезли в Сен Леже от север. Едва след като в опустялото командорство на ордена установили, че предишната вечер тамплиерите са сменили подковите на конете си, стражниците разбрали, че са надхитрени.

По-нататъшната съдба на тамплиерите е неизвестна. Те излизат от историята така, както от Сен Леже - мистериозно. Може само да разкажем кои са били те и защо са били преследвани от френския крал.

-----

Няколко десетилетия след основаването на Ордена на тамплиерите белите плащове с червени кръстове на неговите членове започват да всяват ужас на Изток и завист на Запад. След като през 1128 г. орденът официално е признат на събора в Труа, тамплиерите не се отправят веднага у дома - в Йерусалим. Първо се пръсват из цяла Европа да създават разклонения на ордена и главно да събират дарения за Светите земи. Даровете били от медни петачета до огромни имения. Първенец по щедрост станал Алфонсо Арагонски, който поделил кралството си поравно между трите ордена - на тамплиерите, на хоспиталиерите и на рицарите на Божия гроб. Католическите духовници давали църкви и земи, а богатите търговци - къщи, добитък, пари. В замяна дарителите получавали радостта от извършеното богоугодно дело и перспективата да бъдат погребани в гробището на ордена. Богатствата били добре дошли за тамплиерите, защото поддържането в бойна готовност на войските и крепостите в Палестина струвало скъпо. За да обезпечат дейността си на Изток, рицарите на ордена основават в Европа



международна финансова корпорация,



основана на командорствата като основна икономическа единица. Първоначално командорствата били типични селски стопанства, управлявани от неколцина братя или давани под аренда. Постепенно, след като кръстоносците се установяват на Изток, хиляди и хиляди хора взели да предприемат дълги пътешествия из Светите земи. Основните маршрути били до Йерусалим от Западна Европа през Марсилия, Пиза, Генуа и до Сантяго де Компостела, където се предполагало, че е погребан апостол Яков - през Лангедок, Биская и Астурия. Маршрутите съвпадали с основните търговски комуникации на епохата и командорствата се разположили именно там. Създавайки такава мрежа, тамплиерите започнали да помагат на поклонниците не само по отношение на личната им безопасност, но и като пазели имуществото и финансирали пътешествията им. Скоро заемите срещу предаването на земи на "тръста" станал популярен начин за вземане, както бихме казали днес, на кредит срещу ипотека. Така орденът се превръща в един от най-заможните собственици в Европа.

По замисъл той трябвало да



обединява благонравни рицари,



които не ламтят за богатства. Но онзи, който бил написал устава, явно е отчитал човешкия фактор, защото текстовете, които регламентирали отношенията на братята с парите, били повече от сурови. На всички - от редовия рицар до магистъра, се забранявало без специално решение да използва каквито и да било общи пари. Съществували и особени условия, които препятствали финансовата дейност на тази първа "световна банка". Забранено било лихварството, тъй като църквата го осъждала. Но тамплиерите намерили изход. Просто криели чистата печалба от операциите и формално не получавали лихвен процент.

Загубата от кръстоносците на Йерусалим през 1187 г. заставила Великия магистър да се замисли за алтернативни източници на доходи и командорствата



започват пълноценна банкова дейност



Те финансират чужди операции и осъществяват това, което на днешен език се нарича банкови преводи - онзи, който внесе определена сума в дадена държава, може да си я получи в която и да е друга в местната валута. Практически благодарение на мрежата от командорства тамплиерите основали транснационална финансова система, която обслужвала основния търговски поток и кредитирала немалко европейски кралства.

Към края на ХII в. обаче орденът започва да губи авторитет. От една страна, заради събитията в Светите земи, които тамплиерите въпреки мощта си не успяват да защитят, а от друга - защото интересите на ордена често се разминавали с тези на другите кръстоносни държави и ордени.

Но никой не очаквал



чак такава жестока развръзка



Сутринта в петък, 13 октомври 1307 г., всички тамплиери във Франция са арестувани. Кралските агенти задържат и самия Велик магистър Жак дьо Моле, Великия визитатор Гуго дьо Пейро, ковчежника и още четирима висши сановници. Официалните обвинения са ерес, идолопоклонничество, содомия и оскверняване на реликвите. Твърдяло се, че плюят върху кръста, ядат деца и трупове и служат на дявола. Пълният списък съставлявал 117 обвинения. Тамплиерите били подложени на нечувани изтезания от инквизицията, по време на които мнозина се пречупили. А когато по заповед на Филип Хубавия в Париж били изгорени 54 братя, орденът изгубил сили да се бори за оцеляване и с решение на Виенския събор от 1312 г. бил разпуснат. Той бездруго междувременно бил забранен от папа Климент V, а имотите и земите му конфискувани.

Оттук нататък векове наред всички си задават въпроса:



Къде обаче са парите и съкровищата?



Най-разпространените хипотези са две. Първата е, че Филип IV е заграбил хазната на ордена. Втората - че емисарите не открили в замъка Тампл - главния щаб на тамплиерите, нищо ценно. Вярно е, че в последващите години финансово стабилизиране на Франция не се забелязва. Но няма и данни за внезапно обедняване на могъщия орден. Ето мъничко храна за любителите на загадките.

Името на магистъра на Франция - Жерар дьо Вилие, един от най-влиятелните сановници в ордена, не се споменава никъде в материалите около процеса. Какво е станало с него? Дали е бил убит? Или е успял да се измъкне заедно с богатствата? Но къде? Някои твърдят, че е избягал в Шотландия, но в Шотландия имало само няколко командорства с по десетина тамплиери.

Канадецът Алън Бътлър пък пише за "швейцарската следа". Според него именно съкровищата на ордена 500 години по-късно стават финансовата основа на бъдещата държава на банкерите. Но там пък орденът нямал никакви владения.

Мястото, където тамплиерите можели да евакуират хазната на Тампл, трябвало да се намира извън обсега на френския крал и да разполага с мощна военизирана структура. На ум идват Португалия и Испания: нали португалският Христов орден наследява местното братство на тамплиерите. На белите платна на Колумб бил изобразен тамплиерски червен кръст, а замъкът Томар - щабът на тамплиерите в Португалия - до днес поразява с размерите и величието си. В тази хипотеза обаче има пукнатина: португалските тамплиери се подчинявали не на Великия магистър, а на португалския крал. Макар че - кой знае: може някой замък на Пиренеите до ден днешен да пази в подземията си съкровищата на рицарите банкери.



Проклятието на Магистъра



След фаталния петък, 13-и, на доживотен затвор били осъдени четирима висши сановници на ордена. Според легендата, след като чул присъдата си, Великият магистър и Приор на Нормандия Жак дьо Моле гневно възразил: "Орденът е свят и невинен, а самите вие сте виновни в това, че го предадохте и оклеветихте!" Още същия ден присъдата била заменена със смърт. Четиримата били изгорени на клада. Преданието разказва, че когато пламъците го обхванали, старецът Моле извикал: "Кралят и папата могат да властват над телата, но не и над душите ни!" След което проклел убийците си с обещанието до една година да ги изправи пред Божия съд. И наистина - папа Климент V и крал Филип IV умрели в определения от тамплиера срок. А Франция навлязла в тежък период на бедствия, продължил столетия.