Бикове, корида, фиеста - така е позната Испания на света. За да усетите истинския ритъм на фиестата обаче, трябва да посетите Навара в разгара на лятото. По това време във всеки град и село в една от най-богатите испански провинции започва луд купон денем и нощем, по една седмица. За почивка са оставени само най-горещите часове на деня - все пак това е и страната на сиестата.

Всяка година от 24 до 30 юли празнува вторият по големина град в Навара - Тудела. Фиестата е посветена на светицата - патрон на града - Санта Ана. Празниците там приличат много на легендарния Сан Фермин в Памплона. Има от всичко - и надбягване с бикове, и хора в бяло и червено, и много настроение. Разликата е, че Тудела още не страда от огромния наплив на туристи, който вече принуждава местните в Памплона да си взимат отпуск и да напускат града по време на празниците.

В седмицата на Санта Ана административният и икономически живот в Тудела, където живеят близо 30 000 души, замира. Магазините и дори някои барове затварят, а отпускът е задължителен за всички. Седмици преди това се продават основно бели и червени дрехи. На празника всички в Тудела се обличат еднакво - в бяло, на врата връзват червена кърпа панюело, а на кръста - пояс в същия свят. Позволени са различни вариации на бялото и червеното, но трудно ще видите такива авантюристи. Всъщност за това облекло си има съвсем прагматична причина - през всичките 7 дни от фиестата



хората се наливат и заливат с алкохол почти нонстоп



Затова се докарват в евтини тениски, поли и панталони, които след това изхвърлят заедно с всичките им незаличими петна. Преди 60-70 години такава традиция не е съществувала. Първи обаче членовете на една пеня (нещо като клуб) в Памплона решили да се облекат различно, за да се отличават от всички останали. Те избрали белите дрехи с червените кърпи и пояси. На всички останали обаче премяната толкова се харесала, че се превърнала в задължителна униформа по време на фиестата във всички градове.

Самият празник започва в 12 ч на обяд на 24-ти на Пласа де Фуерос. Още сутринта обаче по-малките хукват да се гонят по улиците на Тудела и се замерят с яйца, заливат се с вино или се цапат с шафран. Тук принципът е - колкото си по-изцапан, толкова повече си се забавлявал. По-големите пък вече са се събрали в баровете и месоните (симпатични ресторантчета, където се готви домашна храна и цените са сравнително по-ниски). Градусът на настроението е доста приповдигнат, когато в 12 ч официално се обявява стартът на фиестата. Ако сте на площада, трябва да носите шампанско. В уречения час стотици хора започват да пръскат с пенливата напитка всички и всичко около себе си. Сега всякакъв алкохол е на почит. По-невъздържаните се замерят с яйца и шафран. Цялата цапаница трае не повече от четвърт час, но



след нея остават стотици празни бутилки



Служителите на кметството обаче ги измитат за броени минути, а половин час по-късно площадът блести от чистота.

Настъпва моментът на голямото блъскане, пиене и танцуване в старата част на града. Цялото сборище от площада плъзва по тесните калдъръмени улички, където находчивите съдържатели са извадили барове на открито и щедро разливат бира и вино в огромни пластмасови чаши. От първия бар се пренасяме към втория, след това към третия. Навсякъде купонясват изпоцапани хора на всякаква възраст. Стените на старите къщи се тресат от оглушителната музика, стотици - познати и непознати, танцуват в своеобразната дискотека, в която се е превърнал градът посред бял ден.

Ритъмът не се успокоява до късно следобед, когато за част от хората идва време за обяд. Испанската храна предлага доста предизвикателства на българското небце. Ако харесвате риба и всякакви морски същества, там е вашият кулинарен рай. Морските дарове са особено сполучливи в паеля. Колкото и да ви е страх в жегите да ядете яйца, не може да минете и без тортиля. Класическата е с картофи, но я предлагат и с други зеленчуци. Трябва да пробвате и емпанадата - пай с пълнеж от риба тон. Испанците не уважават много-много пържолата. Затова пък ще ви предложат всякакви ястия от черва, уши и шкембе. Ако можете да преодолеете културния шок, пробвайте охлювите, никак не са лоши. Само внимавайте с експериментите, защото, ако имате чувствителен стомах, ще си докарате големи главоболия.

Всяка пеня си има собствена програма за целия ден и цялата нощ - концерти, конкурси за вицове и др. След кратката сиеста народът се размърдва отново към 20 ч, когато е доста по-прохладно. Най-интересното обаче идва по-късно вечерта. Към полунощ Пласа де Фуерос отново се наводнява от бяло-червени купонджии. Някои са дошли само да гледат, други обаче с нетърпение чакат началото на танците - ера, хота и револтоса. В центъра вече се е разположил общинският оркестър. Първият половин час е отреден за ера и хота - народни танци със сравнително прости движения.



30 минути след полунощ започва револтосата



Тя трудно може да се нарече танц, затова пък е изключително забавна. Под съпровода на музиката десетки испанци, от едва проходили деца до побелели мъже и жени, тръгват да обикалят около беседката. Със забързването на ритъма забързва и множеството. До момента, когато музиката внезапно се плисва неудържимо и всички се втурват да търчат. Няма млади, няма стари. Всичко живо се блъска, надбягва, гледа да не изостава. Родители влачат децата си, бащи тичат с бебета на ръце. После ритъмът отново се успокоява и е време за кратка почивка. До следващата експлозия от звуци. И така половин час. Нищо чудно след голямото блъскане да си тръгнете с някоя и друга синка, но пък емоцията си струва.

Ако имате сила, можете да пиете и да танцувате по улиците и по баровете на стара Тудела цяла нощ. Младите испанци често осъмват без изобщо да са лягали. Рано-рано, още в 8 ч, е времето на смелчаците. Тогава започва т. нар. енсиеро - биковете за предстоящата корида се пускат по улиците между специални дървени укрепления. Десетки младежи пробват късмета и бързината си пред рогата на животните. Някои не успяват да избегнат сблъсъка и се озовават в болница. В Тудела е по-спокойно - за един ден само двама са били ранени. В Памплона обаче всяка година има



десетки пострадали, включително и смъртни случаи



За испанците коридата е не само традиция, но и забавление, спорт и емоция. Ако сте чужденец, трудно ще я разберете даже пред вас да покажат уменията си едни от най-известните тореадори на Испания. За местните обаче това е същински празник. Час по-рано на Пласа де Фуерос се събират оркестрите на всяка пеня. В 17,30 ч с духова музика множеството се отправя към Пласа де Торос, предвождано от тореро на кон и общинския оркестър. След тях в процесията се включват членовете на всяка пеня, понесли огромни контейнери, пълни с вино. За младежите коридата е по-скоро хубав повод да наквасят душите и дрехите си, отколкото да гледат уменията на тореадорите. Ако искате да купонясвате, да пиете и да танцувате по време на корида, седнете на слънце. Там и билетите са по-евтини. Ако пък се опасявате да не ви залеят с вино или искате да гледате по-спокойно, седнете на сянка. За целта обаче ще трябва да платите поне 50 евро. Носете си и сандвичи - испанците задължително се запасяват със суха храна на корида - това е традицията. Е, някои не носят само суха, ами и готвена, и салати, и шампанско - харесва им да похапват, докато се забавляват с биковете.

Още по-голям купон става след края, когато младежите, вече порядъчно подквасени и развеселени, тръгват по обратния път към площада, предвождани от оркестрите. Т. нар. бахада, или слизане, е съпроводено с много песни, танци и дивеене на улицата. Веселието на младите среща одобрителните усмивки на по-възрастните наблюдатели, изпълнили тротоари и балкони. Някои дори изливат върху купонджиите легени с вода. Но не да ги накарат да млъкнат, а като поздрав.

Нещата се повтарят почти идентично всеки ден от празничната седмица. Това е и времето да се видиш с близки, роднини и приятели и да изпуснеш напрежението. За по-религиозните има различни процесии в честа на Санта Ана. Това, с което обаче фиестата остава незабравима, са изключителното настроение и виталност на празнуващите. Изживяване, което определено си струва.