Открай време имам слабост към научните издания. И винаги ме е впечатлявал фактът, че накрая се посочва списък на използваната литература (понякога по-дълъг от самото произведение). А защо, казах си, по този начин не се създаде художествена творба? Именно такъв разказ ви предлагам. Посвещавам го на жена ми затова, че всеки ден ми носеше книги от градската библиотека...

***

По времето, когато започва тази история, печатарските преси на Стенхоуп и валяците, разпределящи мастилото, не бяха въведени още в малките провинциални печатници. Днешните ненаситни механични преси обрекоха на такова забвение дървения механизъм, на който въпреки несъвършенствата му дължим красивите издания на Елзевир, Платнен, Алдо и Дидо, че се налага да припомним тези стари печатарски съоръжения, към които Жером-Никола Сешар изпитваше едва ли не суеверна преданост. Пък и освен това те играят доста важна роля в тази вълнуваща делнична повест.

Сутринта на 16 април доктор Бернар Рийо излезе от своя кабинет и се спъна в един умрял плъх, паднал насред площадката. В първия момент той ритна животното, без да се замисли, и слезе по стълбите. Но когато се озова на улицата, сети се, че на този плъх не му беше мястото там, и се върна да уведоми вратаря. Старият господин Мишел посрещна с голямо възмущение съобщението - за вратаря то представляваше истински скандал. Беше категоричен - в къщата няма плъхове, значи този е донесен отвън. Озадачен, Рийо реши да започне обиколката на своите болни.

- Замина! Свършено е! - каза си Ана, изправена до прозореца. - Не, не може да бъде!

После седна и написа: "Аз съм виновна. Върни се вкъщи, трябва да се обясним. За бога, ела, страх ме е."

Щом привърши посещенията си, Бернар Рийо се прибра вкъщи. Ана я нямаше.

Същия ден следобед, точно когато започваше прегледите в кабинета си, при него влезе млад човек, който бил го търсил вече сутринта. Наричаше се Еркюл Поаро.

- Не съм ли ви казвал стотици пъти, че е безполезно да се крие каквото и да е било от Еркюл Поаро? - запита той. - Че в такива случаи той сам открива истината?

Изведнъж се чу звънец.

- Пристигат - обяви Поаро. - Е, добре, всичко е готово.

Вратата се отвори и хората от Фърнли влязоха един по един. Поаро пристъпи напред. Гласът му и целият той се промениха.

- Аз, който ви говоря... зная, че убиецът е в тази стая. На убиеца именно говоря. Утре инспектор Раглън ще узнае истината. Разбирате ли?

Настъпи напрегнато мълчание. Посред мълчанието влезе старата бретонка с телеграма на един поднос. Поаро разпечата телеграмата - "Аз съм виновна. Върни се вкъщи, трябва да се обясним. За бога, ела, страх ме е."

- Любовта не признава прегради - затананика Андриен.

Поаро стана и се поклони.

- Месю е медам, моето събрание завършва. И запомнете: утре инспектор Раглън ще узнае истината.

На другата сутрин, 17 април, в 8 часа вратарят спря доктора и се оплака, че някакви пакостници са оставили три умрели плъха насред коридора. Озадачен, Рийо реши да започне обиколката на своите болни.

- Замина! Свършено е! - каза си Ана, изправена до прозореца. - Не, не може да бъде!...

_________

Използвана литература: 1) Оноре дьо Балзак - "Изгубени илюзии"; 2) Лев Толстой - "Ана Каренина; 3) Албер Камю - "Чумата"; 4) Агата Кристи - "Алиби".