Разбрах, че могат да се оспорват и актове на правителството. Искам да атакувам такъв, в моя случая приета с постановление на Министерския съвет тарифа. Моля да отговорите как става това, пред кого, какви са процедурите и правилата, има ли някакви особени изисквания, срокове?

В.А., София



Българската конституция разпорежда, че съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Пак там е записано и, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат. Единственото изключение от съдебния контрол е направено за тези актове, чиято необжалваемост изрично е посочена в закон. Това са сравнително малко случаи, обикновено свързани с националната сигурност. Общото правило е обаче, че могат да се обжалват и оспорват всички актове на администрацията, на изпълнителната власт. И актовете на правителството и на министрите не правят никакво изключение.

Обичайно в такива случаи, както и при конкретния въпрос, става дума за т.нар. подзаконови нормативни актове. Или иначе казано - чието издаване е прехвърлено от закона на Министерския съвет или на отделни министри. Обикновено това са наредби, правилници, тарифи, инструкции. Това може да са тарифи за събиране на такси в определена област - съдилища, ветеринарно-медицинска дейност, строителство, документи за самоличност и т.н., или пък наредби за определяне на изискване за осъществяване на някаква дейност или правилници за прилагане на закони и много други.

В Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който е в сила от юли м.г. и който замени Закона за административното производство, е предвидена специална глава Десета "Оспорване на административни актове пред първа инстанция" и специален раздел в нея Раздел III "Оспорване на подзаконови нормативни актове".

Там изрично е посочено, че подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Веднага възниква въпросът дали всеки може да обжалва. Кодексът определя много широк възможен кръг - "право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения". Или казано иначе, ако например се оспорва тарифата за таксите, събирани от съдилищата, или пък тази за таксите, събирани в МВР (примерно за документите за самоличност), то фактически може да го направи всяко дееспособно физическо лице. Специално при подзаконовите нормативни актове много по-лесно може да се докаже интересът от оспорването - за разлика от индивидуалните и общите административни актове. При подзаконовите актове има и още едно предимство - те могат да бъдат обжалвани безсрочно. Може да става дума за приета с правителствено постановление тарифа преди 10 години и оспорването пак ще е допустимо. Не така стоят нещата обаче при индивидуалните и общите административни актове, където възможният срок за обжалване е изрично определен. И ако не бъде спазен, има основание за отказ от разглеждане на жалбата. При подзаконовите актове обаче няма срок. И при тях обаче важи ограничението, че последващо оспорване на същия акт на същото основание е недопустимо.

Важно е да се знае, че и прокурор може да подаде протест срещу акта. Той може да се самосезира, а може и да е следствие на жалба на гражданин или неправителствена организация, адресирана до прокуратурата - в случая до Върховната административна прокуратура (ВАП).

По правило подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Това важи за тези на правителството, министрите. Само същите актове на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд. Последният също гледа делото в състав от трима съдии.

Ако оспорването е редовно, то съдът задължително в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело. Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в интернет страницата на ВАС. Важно е да се отбележи, че въпросната страница, която може да се намери на адрес - http://www.sac.government.bg, е много добра и след регистрация всеки може да си следи движението на делото и от разстояние. Да си види жалбата, ако има указания или спиране, самото решение.

По реда на обявлението на оспорването трябва да се съобщи и определението за евентуално спиране на делото на някакво основание.

Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Например физическо лице и Министерски съвет, неправителствена организация и министър и т.н. Всеки, който има правен интерес, обаче може да се присъедини към оспорването. Друг пък може да встъпи като страна наред с административния орган. Всичко това трябва и може да стане до началото на устните състезания. Освен това не може да се иска повтаряне на вече извършени процесуални действия.

Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго, казва АПК. Това означава, че с факта, че с жалба е оспорена например дадена разпоредба от тарифа, това не означава, че автоматично се спира събирането на съответната такса. Съдът обаче може да спре действието със свое определение.

В жалбата, с която се оспорва подзаконовият нормативен акт, трябва да се изложат аргументи и накрая да се посочи какво се иска - обявяване на нищожност или отмяна. Необходимо е да се знае, че жалбата или прокурорският протест могат да бъдат оставени изобщо без разглеждане, а ако вече е образувано съдебно производство, то да се прекрати при някои изрични основания. Сред тях са ако актът изобщо не подлежи на оспорване или пък ако е оттеглен, или ако по оспорването има вече влязло в сила съдебно решение и др., или пък има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание.

Ако всичко е наред с жалбата, тя се разглежда от съда. Това става с участието на прокурор. Накрая съдът може да направи няколко неща - обявява нищожността на оспорения акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля самото оспорване. Съдебното решение на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано пред втора инстанция - в конкретния случай пред петчленен състав на ВАС.

Когато има окончателно съдебно решение, при подзаконовите нормативни актове то има действие по отношение на всички. Решението задължително се обнародва по начина, по който е обнародван актът - обикновено чрез "Държавен вестник". Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.