Взривена бомба преобърна късно завчера част от руския пътнически влак Москва-Санкт Петербург. По чудо няма загинали. Във влака пътували 231 пътници, сред тях бил и 49-годишният българин Красимир Йорданов Ласков, който не е пострадал, предаде БТА. Според агенция Интерфакс ранени са 25 души, шестима от тях са в тежко състояние. Властите оценяват инцидента като терористичен акт. Взривът бил задействан около 23.00 часа в понеделник, когато "Невски експрес" минавал през Новгородска област.

Красимир Ласков е бил сред докараните в болницата в Санкт Петербург, но след прегледа пожелал да си отиде. Той не е потърсил съдействие от консулството ни в града, предаде още БТА.

Според пострадалите отначало влакът започнал да се тресе, а след това се чула експлозия. Пътниците от средните вагони почувствали как губят равновесие. След взрива локомотивът и първите три вагона започнали да се накланят. Голяма част от 20-те стюарда на влака признават, че започнали да се прощават с живота. "Добре че минахме моста. Иначе целият влак щеше да падне в реката. Трябваше два часа да стоим в гората, докато ни вземат местни жители", разказва пътничка.

Бомбата е била заложена под релсите, а мощността й била почти 2 кг тротилов еквивалент. Тя издълбала дупка с диаметър близо 2 метра и метър дълбочина. Седем вагона са дерайлирали, като пет се преобърнали. Според други сведения преобърнали се само три вагона, а останалите се наклонили.

Железничари и следователи твърдят, че по-ниската скорост на влака е главната причина да няма загинали, твърди агенция РИА "Новости". Когато минавал по моста над река Чьорная, влакът се движел със 130 км/час при обичайната скорост от 180 км/ч. Ако се е движел по-бързо, влакът можел да изхвърчи в реката. При по-бавна скорост взривът е можел да го завари точно на моста и тогава вагоните пак щели да паднат от моста.

Следствието работи по няколко версии, включително индивидуален тероризъм. "Напълно възможно е атентатът да е бил насочен срещу конкретен пътник. Разглежда се и версията за деснорадикален тероризъм", коментира анонимен източник от следствените органи. Според него чеченската следа не е сред водещите версии.