Викнах го мойто адвокатче и му казах право в челото:

- Махат сините буркани, ама аз моя го не давам!

- Според министъра "син буркан" трябва да имат само линейките, пожарните, колите на НСО и някои автомобили на МВР и военното министерство - каза ми той.

- Да, ама детето знаеш ли как се кефи, като пусна буркана и дам газ по "Витошка"! Пък и аз се кефя, затова мисли, адвокатчето!

И оня се замисли кат мойта Цуци когат'' се чуди кой чорапогащник да обуе. Мисли едно уиски време и ми каза:

- Ще трябва да се облегнем на Европа. В Европа сините буркани се използват само когато са застрашени животът или имуществото на гражданите.

- Аз съм същият. Когат'' аз бързам при некого, и животът, и имуществото, и даже фамилийката му са застрашени.

- Това е добре, но не е достатъчно правно основание, трябва още - каза адвокатчето. - Ще се наложи да ви издействаме статут на линейка.

- Що бе, адвокатчето?!

- Нали точно бизнесът трябва да излекува недъзите на нашата икономика.

- Ще трябва ли да пребоядисвам ламборджинито бяло?

- Законодателят не е предвидил такова изискване, но когато се придвижвате с такъв режим, вие и вашите бодигардове трябва да сте с бели престилки и лекарски огледалца на челата.

- Не ща, от инжекции ме е страх! Казвай друго!

- Можете да се придвижвате със син буркан и като пожарна кола.

- А, това е гениално! - похвалих го - Аз на колко народ съм подпалил чергата, ако знаеш! Ама това е следствена тайна, де.

- Значи се спираме на режим "пожарна" - плесна пухкави длани той. - Тогава наредете да ви монтират върху беемвето пожарникарска стълба.

- Няма да ми пипаш бавареца! Ти още малко и на Цуци ще поискаш да монтираш некой маркуч!

Адвокатчето пак се замисли като длъжник пред пушка-помпа. Аз си пия уискито и чакам.

По едно време той ми вика:

- Ще се движите със син буркан като полиция. Вие нали сте техен контингент, значи де факто сте почти колеги.

- Адвокатчето, гениален си! На мен колегите от следствието са ми казвали "Абе, Монтафон, ние със семействата си не се занимаваме толкова, колкото със силовите бизнесмени!"

- Обаче се досещам за подводен камък - сепна се моят човек. - Де юре министърът не е споменал изрично случай като вашия.

- Значи, викаш, нема да ми позволят полицаите?

- Допускам такава хипотеза.

Ядосах се.

- Адвокатчето - казах му нежно, - измисляй начин или ще гушнеш подводния камък!

Не съм виждал жив човек така да мисли, откакто Цуци смета колко яйца да тури в брашното за половин порция палачинки. Адвокатчето обаче е печен, измисли го по-бързо.

- Ще трябва да алармираме Страсбург! - каза ми - Не е честно полицаят, като ви гони, да е със син буркан, пък вие да бягате без буркан на покрива, нарушава се равенството пред закона!

Нищо не разбрах, обаче ми хареса.