Няма да лицемерим за масовата реакция на показната кончина на втория по богатство в държавата. Народът нито се страхува, нито възмущава или европритеснява. От птичи поглед се забелязва дори злобарийка. Защото само богатите ги убиват. И колкото повече страници отделя пресата да описва обширния бизнес и милионите на Кюлев, толкова по-садистично красноречиви са снимките от първите страници, илюстриращи самотата на труп, наметнат с найлон.

И животът продължава. "Ден след критиките в Страсбург изгониха Елена, убиха Кюлев", оповестява "Новинар". Заглавието дава храна за доста размисъл. Например може би ЕС не е съгласен с фриволното поведение на част от българските жени. Което всъщност е следствие от новия модел за подражание, налаган именно от хората с пари - чалга, лимузина и красавици на кило. И мнооого куршуми (в случая -12, по "Монитор").

Друга версия - че в пакет си отиват две хубави и положителни обществени личности - ни се вижда твърде неправдоподобна.

Третият вариант за тълкуване е, че вестникът възпява върховенството на хармонията. Демек - един сеир пада от екран, друг веднага го замества. Подкрепя го и трактовката на "Монитор". Там на първа страница до проснатия Кюлев грее радостното фото на новороденото внуче на главния редактор (да е живо и здраво!). Така е - един се ражда, друг умира, а смисълът на живеенето е възпроизводството.

И борбата, естествено. Колкото повече богаташи биват отстрелвани по улици и заведения, толкова по-твърда става заплахата за бъдещето на организираната престъпност в погледа на вътрешния министър Румен Петков. Гледа той лошо в обективите, размахва пръст - "Държавата срещу мафията", "Държавата - на война с бандитизма" и "Този път докрай!" - четем в "Дума", "Труд" и "24 часа".

"Новинар" не се впечатлява и ехидно брои "Осмото показно убийство при кабинета Станишев". А бандюгите сега се напикават от страх, като си представят погледа на Петков при деветото.