Палнах на шефа пурата от дистанция (да се не окаже некоя самоделка), па му я занесох. Той яко дръпна и изригна като старозагорски комин. Беше седнал на ръба на басейна и плацикаше косматите си нозе в минералната вода, дето му я носеха с цистерни от Наречен.

- Чвор - избуботи той, - вече съм католик!

Зяпнах - шефът по ми приличаше на некоя друга част от тялото, ама не смеех да му го кажа. Попитах:

- Що бе, шефе?

- Чувал ли си за Романо Проди?

Вдигнах изчерпателно рамене.

- Той е премиер на Италия - продължи шефът. - И можеш ли си представи? Помолил се на Ватикана да убеди вярващите да си плащат данъците. Щото една трета от италианците ги укривали. И тъй нарушавали седмата божа заповед, като крадели от държавата. Ха-ха-ха!

- И у нас поне една трета си скатават данъците...

- Обаче, Чвор - протегна се шефът към вестника до себе си, - знаеш ли как го затапили от Ватикана? Слушай! "Укриването на данъци не е грях, защото в много случаи налозите не са справедливи. Това е порок на системата, а не на гражданите." Ха-ха-ха!

- Е па те направо са го отсвирили, да го перем у премиера - ухилих се и аз.

- Обаче, Чвор, не знам как стоят у нас нещата с католическата църква. Ще ме закриля ли, нема ли да ме закриля... Или ще е по-добре да си станем италиански гражданин. Да се оженим за некоя италианка...

- А твоята кво ще я правиш? - попитах плахо.

- Верно, че съм женен! - сети се той и се замисли. - Бе ще й оставим един фризьорски салон. Собствен. Стига е ходила по чужди. Па нека си заглавичква главата проста! Ха-ха-ха!

И шефът остави пурата в пепелника до себе си, след което доволен се пльосна като толстолоб в басейна.

- И, Чвор, да знаеш, че тая вода е светена, отзарана дойде едно кюре и ми свърши тая божа работа!

Мале, с ква божествена грация се гмуркаше - направо по католик и от папата...