Нереформираната съдебна система и безкрайното отлагане на съдебни дела имат странични последици, за които трябва да си даваме сметка. Видни представители на науката и изкуството започват скришно или явно да завиждат на Митьо Очите или Вальо Топлото, или на братята Маргини за тяхната популярност. Месеци и години наред за тях се говори по радиото и телевизията, по вестниците...

Това, разбира се, е лоша слава, но слава. Шоумените дори я предпочитат като по-атрактивна. Отлаганите безконечно дела влияят не само на хората, но и на тяхното местоживеене и топонимията.

Да дадем пример. Един фонтан в центъра на София, на площад "Славейков", бе наречен фонтан-убиец заради нещастен случай и служебна немарливост. От този инцидент насетне вестниците пишат непрекъснато за фонтана-убиец. Отвориш вестника: "Делото срещу фонтана-убиец е насрочено". Отвориш радиото: "Делото срещу фонтана-убиец отложено". Включиш телевизора: "Кой се страхува от делото срещу фонтана-убиец?" Вече туристите в столичния град се интересуват от фонтана-убиец, докато в Париж никой не се сеща да нарече Айфеловата кула "Кулата на самоубийците" и това название да й остане... Но, както отбелязахме вече, лошата слава се приема у нас със задоволство.

Само един фонтан-убиец обаче не стига за толкова много медии. А ресурси имаме! Например един електрически стълб на булевард "България", в който са се блъснали поне дузина автомобили. Нека обозначим това място на София с названието "стълб-екзекутор". Или да вземем например един неназован мост на булевард "Сливница" и "Опълченска". Там много трудно се взима ляв завой и изнервените шофьори псуват. Да го наречем "моста на псуващите". Имаме Орлов мост, Лъвов мост, защо да нямаме и "мост на псуващите"? Ако по времето на Софиянски този мост беше украсен с четири елена, сигурно населението щеше да го нарече "Еленовия мост", но тъй като тази възможност е пропусната, нека го запомним като "моста на псуващите". Това е само обозначение, не значи, че хората няма да могат да си псуват и на Орлов мост при задръстване, блокиране или колоездачна обиколка.

В гората под Драгалевския манастир в различни години, но на една и съща дата през август се обесиха двама клошари. Да наречем това кътче "гората на обесените", май имаше книга с подобно заглавие и се харчеше като топъл хляб. В Панчаревското езеро се удавиха трима - можем да наречем това място "гьолът на удавниците", едно сериозно предупреждение за онези, които не се съобразяват с никакви предпазни мерки и забрани. Можем да предложим на гостите си една хубава разходка из столицата: от "гьола на удавниците", по булевард "Сливница" през "моста на псуващите", покрай "стълба-екзекутор" и "изгорялата пицария" до "гората на обесените". Така ще се прочуем и в чуждите медии, които винаги търсят нещо гъделичкащо-зловещо.