Пък и Тампере имаше много здрава защита - виж резултата от следващия им мач за подробности.

Шедьовър за 20 секунди и 100 минути мъка
Пет, 2007-08-17 20:17

Банално, но факт – ЦСКА си е ЦСКА. Не бих искал да урочасвам червения отбор, но „армейците” по правило успяват да се измъкват срещу съперници с по-скромна история. Така се случи и този път срещу Омония, въпреки че кипърци дават доказателства за по-сериозен клубен мениджмънт.

Бюджетът им е поне три пъти по-голям от този на 30-кратните шампиони, футболистите получават (навраме!) между 10 и 20 хиляди евро на месец, стадионът и цялата инфраструктура около него са отлични, а отгоре на всичко „зелените” се радват на изключителна протекция от страна на лявоориентираните власт и общественост на острова. Имат си и двама прекрасни чуждестранни играчи – Маньо и Мгуни, а на трибуните под знамената с лика на Че Гевара винаги се събират по 15-20 хиляди екзалтирани зрители.

Отдавна пиша и говоря за мизерията на целокупния български футбол, но този път смятам, че мнозина се убедиха за какво става въпрос. Чисто и просто у нас има едно идиотско и безсмислено първенство (знаете защо!), слаби треньори, жалки отбори и криминални президенти и тази среда непрекъснато ни отдалечава от силните, като в същото време по-слабите неизбежно ни настигат. Видяхме каква лекция изнесе 9-годишният полупрофесионален пионер Тампере на стария Левски, а засега ЦСКА оцеля само благодарение на шедьовъра на Неи от 35 м и на прекаления респект на домакините към европейската марка с трите звезди.

Първата среща в Никозия се превърна в 100-минутна мъка след умопомрачителното попадение на перлата. Без съмнение съставът на Стойчо Младенов е много „суров” и към днешна дата представлява аритметичен сбор от нелоши изпълнители и нищо повече. През цялото време гостите отправиха само два удара към вратата от общо 60 метра – вторият беше един пряк свободен на Петре от 25 м, без да направят нито една прилична футболна разработка, било то комбинация или атака.

Стойчо Младенов не крие, че най-голямото предизвикателство пред него сега е да направи от селекцията отбор, така както го стори преди пет години в долу-горе същата обстановка на тотална промяна. Проблем за ЦСКА е и проблемното състояние на ключови фигури като Валентин Илиев, Тодор Янчев, Данчо Тодоров. С първите си изяви в официалните срещи Амунике в никакъв случай не защити честта на своята фамилия. И още – толкова ли беше трудно да се върне собственият кадър Ангел Йошев от „Лаута”, да се задържи Иван Иванов или пък да се намери някое здраво и бързо момче от „А” или „Б” група (Димитър Пенев казва, че всеки може да играе бек...), за да не се мъчи един отличен централен защитник като Никола Вуядинович в непривичната роля за мъж висок към 1, 90?

Странната ситуация, че ЦСКА използва извънщатни крайни бранители – Данчо Тодоров и черногореца, разцентрова до крайност отбраната, която и без това е затруднена от еднотипния профил на Тунчев и Илиев. Именно по тази причина „армейците” започнаха сезона с порой от картони, които не се дължат само на враждебното съдийство на Малката баничка и на англичанина (през второто полувреме). Представяте ли си какво ще стане оттук нататък при обявената от Томов война на синьото БФС и при тоталната „организационна” мобилизация на Наско Сираков и Гриша Ганчев?

Вярно е, че тимът на Омония си беше у дома, пред 15 000 свои фенове, но е неприемливо кипърци да поднасят по-правилен и по-модерен футбол от българския европосланик. Стойчо е корифей на атакуващата и атрактивна игра и това добре се помни от есента на 2002-ра, но в никакъв случай няма да стане само с дълги пасове към Неи и Гарсес или пък с центровки към Чиликов. Наставникът на „армейците” е длъжен да направи режисура, при която изпълнителите да знаят предварително ролите си. Защото една реплика в първата сцена, макар и шедьовър, няма да може да задоволи публиката до края на представлението.

Иначе ресурсът на ЦСКА е огромен за българските реалности. Влезлият и в Ловеч, и в Никозия Ландзаат показа какво значи да носиш гена на Аякс. Холандецът веднага се открои с различното си футболно образование и по ирония на съдбата след неговото пожарно появяване играта на „червените” се успокои и избистри въпреки числено намаления състав. Въобще с централна двойка защитници Ландзаат и Вуядинович плюс един нормален ляв бек тимът на Стойчо Младенов ще бъде доста по-динамичен и по-целенасочен на терена.

Тунчев е много силен в единоборствата и във въздуха, но и при него, както и при Вальо Илиев, страшно тежи техническата несръчност. В днешната игра вече почти не останаха бранители само за отбой, които са безпомощни при разиграването на топката. Пък и традицията на ЦСКА, градена от Димитър Пенев, Божил Колев, Георги Димитров, е съвсем различна.

ЦСКА би трябвало да елиминира Омония, но ако не инфарктно като при Феро, при всички случаи ще бъде трудно. От втория официален мач не бива да се правят кой знае какви изводи, но съм сигурен, че всеки привърженик и неприятел на „армейците” е отбелязал във вътрешния си дневник, че в Ловеч и в Кипър гледа механичен сбор от силни единици, който далеч не е отбор.

И за финал едно предложение към Стойчо – който и да е на левия бек, но щатен за този пост, дефанзивна двойка в средата на терена Маркиньос и Кабус, Велизар в лявата зона, в атака - Гарес и Неи със запазена опция за Чиликов според конкретния сюжет. Останалите са ясни. А на пейката чакат Зе Руи, Удоджи, Амунике, Георги Илиев, Сакалиев, Котев, за Ландзаат вече стана дума, както и за Чиликов...

Потенциалът е доста по-сериозен в сравнение с преди пет години, но ще успее ли Стойчо хем да направи отбор с игрови механизми и автоматизми, хем да се справи със съдиите и с БФС? Защото всичко му е на главата без работещо управление на „Армията”, което за пет дни би трябвало да свали Гриша Ганчев в по-ниска категория и да изпрати на фестивала в Кан за експертиза кадрите от сраженията на „сините” фенове с полицията в Стара Загора на 24 май т.г., приравнени от Сираковото политбюро с изпълненията на сектор „Г” в Ловеч, които в политическата си част бяха даже съвсем приемливи...

ГЕОРГИ АТАНАСОВ
(Никозия – София)