|
21 Август 2007 17:19
За ЦСКА и МК Донс
“Българска армия” или българска тъжна действителност
Автор: Явор Лазаров2007-08-21
Kогато британецът ме погледна с изражение, сякаш току-що е видял падаща звезда и ми каза "Я, то работи!", сочейки ми таблото на "Армията", на което вместо нулата на ЦСКА вече се бе появила единица, съвсем не се учудих
Aкo в ЦСКА се издаде някаква забранителна заповед, тя винаги се спазва стриктно. Така бе и с Мат Милингтън, спортен журналист от БиБиСи, който имаше наглостта да не знае, че за мача с Беласица освен журналистическата си карта, трябваше да носи и акредитация. Друг е въпросът, че той просто няма как да има такава акредитация при положение, че не е от българска медия. Тези логически заключения обаче не се харесаха на портиера на "Армията", който държа бедния британец на входа десетина минути, но в крайна сметка склони и го допусне до трибуните.
Трудно ми е да ви опиша изумлението, което се изписа по лицето на англичанина, когато за пръв път видя какво представлява стадиона на най-успелия български клуб в Европа. В началото Милингтън дори не знаеше, че срещата се играе пред закрити врата и ме попита защо има толкова малко публика. Обясних му, че стоте души в дясната част да сектор "А" всъщност би трябвало да са журналисти, а фенове не се допускат. Островитянинът бе наистина изненадан, че в България има такъв висок медиен интерес към срещи като ЦСКА - Беласица. Това може би щеше и да е единственото му добро впечатление от посещението му на "Българска армия", ако не бе видял как, когато мачът завърши по-голямата част от тези родни журналисти започна дружно да скандира "К. за Левски".
Първите си 15-тина минути на "Българска армия", Мат Милингтън прекара снимайки. Но пратеникът на БиБиСи не снимаше това, което ставаше на терена. Чужденецът запечатваше спомените си от стадиона на червените. Тъй като той изглежда не бе достатъчно далновиден да се въоръжи със стар вестник, на който да седне, бе принуден да обикаля дълго по редовете на сектор "А", докато не намери най-малко мръсната седалка. После започна да снима, всичко, праисторическото табло над сектор "Б", носилките, останали от Студената война, полуработещите прожектори, ръждясалите подпори на трибуните... Тогава се замислих, защо е чак толкова удивен. Теренът е в прилично състояние, има повече от 20 000 седящи места, козирка над сектор "А"... твърде вероятно е в Премиършип да има и по-лош стадион. После обаче се сетих за новия спортен комплекс на МК Донс. Той е с 30 хиляди седящи места, изцяло покрит и с огромен видеоекран. A знаете ли кое е най-тъжното? Милтън Кийнс Донс далеч не е най-титулуваният тим на Англия. Той дори не играе във Висшата лига. Не играе и в Чемпиъншип. МК Донс е клуб от Английската Лига 2...
За това когато британецът ме погледна с изражение, сякаш току-що е видял падаща звезда и ми каза "Я, то работи!", сочейки ми таблото на "Армията", на което вместо нулата на ЦСКА вече се бе появила единица, съвсем не се учудих. Просто си помислих, какъв късмет има, че не е седнал в сектор "В", където миналия четвъртък феновете на Локомотив се оплакваxa, че се носела нетърпима воня на казан, заради някаква си изгнила джанка в близост до сектора.
Жалко наистина. Жалко за това, че всъщност "Българска армия" е сред един от петте най-хубави стадиона в България. Жалко за ДАМС, за шефовете на родни клубове, които искат, но не могат да вложат средствата си в стадионите си. Но най-вече, жалко за българските фенове на футбола, които са принудени на наблюдават любимия си спорт от съоръжения, силно наподобяващи изоставени заводи или складове...
|
Има румънско звучене, ама е нещо като братята Еременко и Шефки Кучи - или чистокръвен фин! 
Розенборг щяха да им го .........с 8:0 
