Бях много далеч от България когато се случи белята с Левски. Не гледах двата мача с Тампере и ми бе интересно как са играли сините. Търсейки причините за станалото прочетох и чух в интернет пространството стотици коментари за излагацията.
Общо взето те се деляха на две. Едните - обяснимо пристрастни - изтъкваха една заблуда и изтрезняването след едно пиянство. Другите - необяснимо пристрастни - пък ни караха да се радваме, да се прегръщаме и да бъдем щастливи с най-срамното отпадане на синия отбор в историята на евротурнирите.

Трите силни фактора на Герена също не дадоха логично обяснение на случилото се. Чуха се някакви откъслечни лични оправдания, колкото да мине време и да отмине бурята. И отново страхът да не изгубиш мечтите си отново докара старата болест на Подуяне - желаното да се представя за реално.

Така единият от силните фактори на Герена ни написа сълзливо оправдателно писмо за ловните си преживявания на сафарито, другият изведнъж спря да бръщолеви глупости и отказа да ни разказва сънищата си, а третият се чудеше как да лавира между неадекватните изцепки на първите двама.

Сега обаче, файда от оправданията на тримата никаква. Колата се обърнала, мигът отминал, а златният шанс - изпуснат.

Днес, когато очевидно на Герена здравата сгазиха лука и с това на практика приключи един доста колоритен период от развитието на куба, могат да се направят няколко основни извода.

Първият е за това, което стори Станимир Стоилов с подкрепата на ръководството. Честно казано, то хич не бе малко. След дългогодишни мъки, желязна стагнация и почти никакви продажби на що-годе класните си попълнения (някои от тях бяха задържани на Герена - насила или не - близо 10 години), сините подредиха тим, който показваше сносен футбол. Те не се подадоха на емоциите след Беверен и не се хлъзнаха по временни решения. Беше голям риск, но се оправда. Независимо от късмета, кадема или шанса, което мнозина днес изтъкват. Точно преди година заявих, че това бе най-силният отбор в историята на Левски. Това бе скромното ми мнение след като близо 45 години следя футбола в България и представянето на родните отбори в Европа. Не се имам за пророк, но се радвам, че все повече и повече мнения се прилепят към това твърдение напоследък.

Всичко е от значение

Вторият извод е за това, че във футбола всичко е от значение. Дори и дребните неща са способни да провалят или доведат до успех дадена мисия. Всяко - дори леко - надценяване или подценяване на дадена ситуация може да се окаже фатално. Така бе и сега с Левски. На Герена се самозабравиха в самодоволството си, помислиха се за много велики и направиха куп грешни ходове. Без да имам претенции за изчерпателност изброявам само някои от тях - авантюрата на Станимир Стоилов с националния отбор, демонстративните сафарите в самодоволството на синия гуру, комичните празнодумства и непрестанните измислици на адвоката, тъпанарското упорството, довело до загубата на Станислав Ангелов, необяснимата амбиция да направиш мръсно и да се саморазправиш със всеки, дори и с голмайстора ти в евротурнирите, скаралата ръководството лакомия за проценти от трансферите, привличането на някакви измислени попълнения - всичко това доведе до срива на Герена. Плюс - неоправданата надменност и обърканите представи за това къде си, кой си и какви да са отношенията ти с останалите.

Сега на Подуяне факторите мълчат. Като риби. А тези покрай тях, които с години ни пълнеха главата със сини бръмбари и измислици, в момента ни карат да ръкопляскаме. И да се радваме. Да бъдем щастливи и доволни. Аз обаче не мога да разбера на кого да ръкопляскам - на Тампере или на Левски. И на какво да се радвам - на отпадането или на двете загуби. Или на неспособността дори да отбележиш гол на един 9-годишен анонимник във футбола. И от какво да съм щастлив - от коефициентите за България или от тези за Левски.

Сините медиатори, обаче, умора нямат. Да са живи и здрави, както се казва. Съдбата понякога намира най-точния начин да те върне в реалността и да ти покаже колко смешен може да бъде човек в заблудите си. Ако си способен да го разбереш - добре. Ако ли пък не - комедията продължава.

Ето защо коментаторите остават длъжници на събитията и хората около Герена. Но когато три години си бръщолевил глупости, някак трудно е да си обърнеш изведнъж езика. И да осъзнаеш, че си бил част от една голяма заблуда.

Тъй или иначе, смятам, че най-важната роля през последните 3 години на Подуяне бе тази на Станимир Стоилов. Дори и без сини очила, не веднъж съм коментирал това, което направи най-прогресиращият млад треньор в България. Сега, когато по една или друга причина той приключи даден период от своето развитие е редно да се тегли чертата и да се извлекат поне някакви изводи.

Най-важният от тях е едно послание, което Мъри отправи към родните треньори и останали специалисти във футбола. И заради което, на практика, пиша този коментар. А то е: как у нас може да се направи сносен отбор без звезди и много пари. Станимир Стоилов показа, че в България подобен модел може да работи - и то доста добре. С което затвори устата на доста свои колеги и фактори, които от години ни убеждават, че с „трици маймуни не се ловят".