Тотален отпор срещна идеята за създаването на Национална гражданска гвардия, лансирана от лидера на Български национален съюз Боян Расате. Срещу предложението се обяви вътрешният министър Румен Петков, който бе подкрепен и от правозащитници.

"Идеята за изграждане на национална гвардия има доста ясен кафяв привкус. И ако ние го възприемаме като нормална реакция, значи много грубо сме объркали жанра. Мисля, че създаването на такава гвардия е недопустимо", заяви Петков след съвещание с президента Георги Първанов по повод ромските размирици в кв. "Красна поляна". Преди дни държавният глава призова МВР да респектира всеки, който нарушава обществения ред. Точно ненамесата на полицията срещу бунта на мургавите провокира Расате за създаването на новата гвардия. Лидерът на БНС обясни онзи ден, че гвардията е срещу ромската престъпност, но може да помага при бедствия и аварии. И дори откри юридическо основание за създаването й в Закона за МВР - там като правомощие на служба "Полиция" е посочено: "привлича граждани и неправителствени организации, които на доброволни начала да помагат за изпълнение на законово определените й функции".

Появата на тази гвардия е "предпоставка за създаване на междуетнически конфликт", посочи Петков и направи разграничение между нейните отряди и групите за охрана на селскостопанска продукция, каквито има и действат в различни селища. По закон доброволни спасителни отряди пък може да се сформират само с решение на общинските съвети, които преценяват колко доброволци са необходими за подпомагане на местната власт по време на бедствие.

"Въпросът за гвардията ще бъде отнесен до прокуратурата, за да се прецени доколко е законно създаването на подобни "паравоенни структури", закани се Петков.

Петков открито обвини Боян Расате и лидера на "Евророма" Цветелин Кънчев в подклаждане на етнически конфликт в страната.

"Засега конфликтът не носи политически характер, но фактът, че се намесват Кънчев и Расате, вече става опасен. Не е приемливо да се намесват като посредници на институциите и това вече създава опасност за нарушаване на етническия мир", каза още Петков. На всички ромски лидери е било обяснено, че държавата няма да допусне да стават посредници в решаването на проблема. Кънчев заедно със заместника на Петков - Камен Пенков, прекара две нощи в "Красна поляна", като хвалеше МВР, че не е набило ромите.

Заради размириците в "Красна поляна" полицията е задържала 35 лица с цел профилактиране, обяви още министърът. Задържаните 14 младежи в района на НДК, за които от МВР обясниха, че имали планове за саморазправа с циганите, са били освободени, след като им е изтекла 24-часовата мярка за задържане.

Петков определи като несериозна и версията на Цветелин Кънчев, че конфликтът е възникнал заради наркотрафик в района. Според него по-скоро ставало дума за злоупотреба с алкохол и хулигански действия. "Конфликтът не е от вчера и няма да завърши утре, но всички, които участваха в инспирирането и реализацията на безредиците, ще усетят закона с цялата му тежест", закани се вътрешният министър.



ПРАВОЗАЩИТНИЦИТЕ

Срещу гвардията на Расате се обявиха и правозащитници, потърсени за коментар от "Сега". "Подобна гвардия е немислима за една правова държава", каза председателят на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев. "Такова нещо е имало само в нацистка Германия или по времето на комунизма", допълни той. "Само държавата има монопол върху употребата на сила и само тя може да въвежда ред", обясни шефът на БХК.

Шефът на асоциация "Европейска интеграция и права на човека" Михаил Екимджиев се изказа по-умерено. Според него едва когато се види какво пише в устава на организацията, може да се мисли за забрана на регистрацията й. Той припомни, че конституцията и Европейската конвенция за правата на човека дават право на сдружаване. Държавата трябва да се намеси превантивно обаче, ако по време на сбирките им се пропагандира насилие и геноцид. Екимджиев бе категоричен, че в страната има етническо напрежение и не се прави нищо то да бъде туширано.