Според синоптичните прогнози сме в края на горещия период. На пръв поглед това означава, че хората със сърдечносъдови заболявания могат да отдъхнат и вече да не се притесняват от високите температури. Има обаче още един фактор, който може да окаже отрицателно влияние преди настъпването на по-хладното време - смяната на температурите.

Според доклада на НСИ за 2006 г. най-високата смъртност у нас е регистрирана при хората със сърдечносъдови заболявания. Статистиката на института сочи, че от такива болести са починали 37 759 мъже и 37 573 жени или, 66,4% от всички смъртни случаи.

Около 40% от хората в България страдат от болести на сърдечносъдовата система под една или друга форма, обяснява проф. Тодор Захариев, консултант на клиники "Бодимед". Тези хора са едни от най-податливите на резки температурни смени. "Промяната и най-вече затоплянето влияе по чисто физични закони", казва проф. Захариев. При хората с хронични заболявания кръвоносните съдове се разширяват в периферията, в един момент периферното съпротивление пада, а в друг започва да се повишава нерегулирано и така се получават аномалии по отношение на кръвното налягане. Неконтролируемото му повишаване пък може да доведе до мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт.

Хората с тромбофлебити също понасят много тежко промените и особено горещото време. Чувството за тежест, болка, напрежение в краката се усилват през това време. Те трябва да търсят начин да избегнат контактите с топлината. В противен случаи се стига до още по-голям застой на венозното кръвообращение, което пък може да доведе до



белодробни емболии или мозъчни инсулти,



които в повечето случаи са фатални.

Резките промени от топло към студено се отразяват на тази рискова група от болни по същия начин - възможно е да се появят аналогични оплаквания, както при топлото време. Температурните амплитуди водят до резки промени в кръвосъсирването и хемодинамиката на човешкия организъм и могат да се получат тромбози в различните сфери на сърдечносъдовата система. "Много често при резки смени в клиниките се наблюдава "дъжд" от инсулти, инфаркти и заболявания на дълбоките вени - тромбофлебити", обяснява проф. Захариев.

На хората с хронични заболявания на сърдечносъдовата система могат да повлияят и магнитните бури. "Когато в един организъм има хронично заболяване, той малко или много свиква с него", казва проф. Захариев. И ако не се подлага на екстремни натоварвания, той толерира заболяването в някаква степен. Но в случаи на магнитни изригвания условията се променят и оплакванията на болните могат да станат по-силни.

Болестите на сърдечносъдовата система обикновено се появяват след 40-годишна възраст. При тези заболявания има и наследственост. Ако единият или и двамата родители са страдали от такива болести, възможно е детето да е предразположено към тях.

Тъй като честотата на тези заболявания в България е много голяма, проф. Захариев препоръчва



поне по два профилактични прегледа годишно



Важно е да се направят изследвания на основните показатели на кръвта, за да се установи дали няма начална фаза на атеросклероза. Ако такава се открие, трябва да се вземат строги диетични и лекарствени мерки. Диетата при такива болести изключва всички мазнини от животински произход. От менюто трябва да бъдат изхвърлени и храните, богати на холестерол, като например деликатесни сирена, които имат висок процент на масленост - между 40% и 60%. Кожата на всички меса също е богат източник на холестерол. "Тя трябва да се избягва независимо колко е вкусна", казва проф. Захариев. Препоръчителни са рибата, плодовете и зеленчуците. Може да се яде и пилешко месо. Също така хората с такива заболявания трябва да се хранят по няколко пъти на ден, като поемат малки количества храна.

Изключително важно е да се поемат по 1-2 литра вода на ден, не само в горещините. Това се налага, защото всички жизнени процеси в организма се извършват във водна среда. При наличието на по-малко телесни течности се увеличава опасността от тромбози във венозната, артериалната, сърдечната и мозъчната система.