Икономическият министър Петър Димитров обясни шоковото поскъпване на цените през лятото с на пръв поглед ирационален аргумент. Виновни били лошите предчувствия на търговците.

От Димитров узнахме, че "голяма част от тези цени са по-скоро предчувствие, усещане за тревога от това, което се случва... пожари, наводнения". Така капризите на времето, съчетани с медийните изяви на търговци, предупреждаващи за надигането на цените, отключили "неделимостта между българина и мазето". Последва презапасяване, което доведе до поскъпването на стоките, твърди министърът.

Теорията за предчувствията на Петър Димитров не е негова. Но дали това е обяснението за лятното поскъпване, не може да се докаже безспорно. В районите, които граничат с Румъния например, хората са убедени, че по-високите цени са се случили заради румънците. Тъй като те разполагат с по-големи финансови възможности, съответно местните търговци са вдигнали цените. Оттам пък колегите им във вътрешността също са пробвали пазара с по-високи цени. В крайна сметка се стигна до парадокса в средата на август цените на плодовете и зеленчуците по Румънското Черноморие да са два пъти по-евтини, отколкото в България.

Но да се върнем към ирационалното в световната икономика. Една мечта, изречена на глас, доведе преди година до ефекта на пеперудата, но не във физически, а в икономически смисъл. Министър-председателят на Китай Уен Дзябао заяви пред сънародниците си: "Аз имам една мечта - искам да мога да осигуря на всички китайци и особено на нашите деца по половин литър мляко на ден".



Консумацията на млечни продукти в Китай вече е нараснала с 25%



Понеже страната няма традиции в млекопроизводството, в момента 1/3 от всички млечни продукти в света отиват за населението на тази страна, твърди британският вестник "Гардиън". По-голямата част от тези количества идват от ЕС и главно от Германия. В Германия, както и във всяка друга страна членка, износът на млечни продукти се стимулира с допълнителни субсидии. Фермерите ги получават за това, че са решили да реализират млякото си извън общността и така не се допускат излишъци на мляко в съюза.

Немските потребители обаче не са доволни от това и вече винят китайците, че са изкупили огромни количества мляко от страната им и така са вдигнали цената му. Още през юли суровината поскъпна с 10%, а цената на маслото и изварата - с цели 50%. Поскъпването усетиха и потребителите в други европейски страни.

В началото на август литър мляко в Германия струва около 64 евроцента и се очаква да поскъпне с още 50%. В САЩ пък млякото вече спокойно може да се нарича "бяло злато". Цената за галон от суровината се изравни в средата на юли с тази на галон петрол, твърди сп. "Тайм". По-високите му цени доведоха и до поскъпване на сладоледа, шоколадовите изделия, а по-скъпите сирена и кашкавал вдигнаха цените в пицериите и заведенията за бързо хранене.

Освен с нарасналото търсене от Китай, Индия и Близкия изток американците си обясняват скока в цената на млякото и с недостига на фураж за животните. Причината е, че фермерите в Европа и САЩ предпочитат да продават зърното си като суровина за биогорива. Анализ на Би Би Си наскоро пък посочи, че повишаването на благосъстоянието на китайците и свързаната с това засилена консумация на свинско довели до необичайно висок износ на жито за азиатската държава, което, съчетано с ниските добиви, повиши значително цената на зърното по световните борси.

Светът вече е толкова взаимосвързан, че понякога дори професионалните анализатори не могат да прогнозират навреме ефекта от някое уж периферно събитие. Кой да се сети например, че мечтата за енергийна независимост на ЕС ще вдигне



неимоверно цените на италианските спагети?



Наскоро производители алармираха, че най-вкусните спагети и макарони в Европа ще поскъпнат от есента с 20%. Причината е, че твърдата пшеница, от която се произвеждат италианските макаронени изделия, се продава масово в чужбина за производство на биогорива. Това накара италианските производители да внасят суровината от чужбина - основно от Канада и Сирия. Оказва се обаче, че пшеницата в Канада е на привършване и доставките ще секнат до есента. Сирия пък вече обяви, че въвежда забрана за износ. Така суровината за италианските вкусотии ще бъде твърде ограничена, а цената й със сигурност ще хвръкне нагоре в идващите месеци.

Биогоривата започнаха да оскъпяват и хляба в Германия. Заради по-високите цени на ръжта, от която се прави най-нискокалоричния хляб, цената му се повиши между 5 и 9 %. Статистиката показва, че една трета от добивите на ръж в страната се използват за производство на биоетанол. Интересът на немските фермери към екогоривата се увеличава с всяка година. Причината е, че ако продадат зърното си като суровина за алтернативното гориво, те ще получат от ЕС допълнителна субсидия от 45 евро на всеки 10 декара със зърно.

Но Германия е уязвима и в още едно отношение, свързано с биогоривата - просто не се знае дали типичната за германците загриженост за глобалното затопляне ще вземе връх или любовта им към бирата. В момента немските пивовари изпитват сериозен недостиг на ечемик, защото фермерите с всяка година отглеждат все по-малко. Върху тези площи те садят все повече енергийни култури. Така цената на ключовата съставка за бирата - ечемичения малц, поскъпна с повече от 40%, до 385 евро на тон. Преди 2 години същата суровина е струвала около 270 евро на тон.

Енергетиката е може би областта, в която връзките между отделните пазари са най-преплетени, независимо на какви географски разстояния се намират един от друг. Наскоро се появиха предположения, че високият икономически растеж на Индия и Китай например ще окажат необратимо влияние на световните енергийни цени. Проблемът е, че едва сега жителите на тези страни купуват първия си телевизор или кола или пък се качват за първи път на самолет. Растящото благосъстояние на хората в такива многолюдни държави и свързаното с това растящо енергийно потребление се счита с основание за една от главните причини за необратимостта на растежа на енергийните цени. Само през миналата година Китай например увеличи потреблението на енергия с почти толкова, колкото е годишното производство на Великобритания.

Дългосрочните прогнози показват, че до 2050 г. потреблението на енергия ще нарасне поне 2 пъти, защото населението на планетата се очаква да нарасне от сегашните 6 на 9 млрд. души.



ГРАТИС

Докато различните емоции са в състояние да повишават цените, Италия доказа, че може да се живее и на "гратис". Вместо да дават луди пари за лятната си почивка, пресметливите италианци намаляват чувствително разходите си за отдих. От години гражданите на Апенините имат практика взаимно да разменят апартаментите си.

Редица ресторанти и асоциации пък предлагат храна гратис. Тя идва от фермерите, които имат излишъци от даден продукт. За да отърват солените глоби на Брюксел за свръхпроизводство, земеделците предоставят храната безплатно. В Милано студентите също могат да отърват наема за квартирата. Предвидливи пенсионерки са склонни да им предоставят жилищата си срещу безплатна охрана на домовете. Е, все пак консумативите се покриват от учащите.