Като наблюдавах малкия шум при т. нар. "Ромска буна" в "Красна поляна" и големия шум около нейните интерпретации, стигнах до извода, че си предпочитаме параноята.

Тя в случая е особена, обществена такава и е следствие както на минали митологии, така и на днешната редуцирана държавност в колизиите на етническия въпрос.

Между другото наличието на компактно циганско население в България винаги през последните десетилетия, дори столетия е провокирало възникването на най-различни слухове и легенди, както естествено и на породилите ги инциденти. Медиите обаче по време на държавния монопол върху тях не само не ги раздухваха за разлика от сега, но дори не ги обсъждаха.

А фолклорът си шестваше - за цигани-катунари, отвлекли деца, за отмъстил жестоко на цяла циганска махала танкист (такива случаи действително има, но липсата на точна информация ги раздуваше до епични, предапокалиптични размери), за магии и обикновено паланджосване.

В същото време по села и градове славянобългарският етнос съжителстваше с ромския, къде по-интегрирано, къде не толкова, и често пребиваваше в добри отношения както с него, така и с останалите - турци, арменци, евреи, гърци, власи, каракачани, албанци и др.

Преобладаващата част от ромите се трудеха - по стопанства, заводи, строежи (в рамките на Строителни войски например).Събитията от последните седмици и придружаващият ги изблик на вербална енергия (и агресия) обаче доказват, че на преден план



изплават детските страшилки,



а на заден е отишла управленската стратегия.

Идеите за сформиране на гвардии за самозащита са белег за крайния упадък на тази стратегия. Най-вече защото няма единен външен враг, срещу когото да се защитаваш. Това, че цигани били викали: "Смърт на българите", е идиотска изцепка на няколко оскотели от сиромашия лумпеняци, добили образованието си от телевизията, а не идеология на организиран поход.

Циганите са крайно различни, понякога повече помежду си, отколкото с нас например. Някои са много работливи (познавам такива); други - да речем общност от един смолянски квартал, са възпитани в здрав патриархален морал и кражбата е голямо табу за тях; някои са вярващи християни, както православни, така и евангелисти; други са мюсюлмани, трети са много смугли, четвърти са с неразличими от нашите европеидни черти и доста светъл цвят на кожата.

Та да респектираш циганите с бой (което е отколешна фикс идея на всички "патриотични" другофоби) е нелепо, защото цигани като единно цяло няма. Можеш и трябва да респектираш единствено отделните индивиди, когато са се провинили, при това е добре то да става чрез закона, а не въпреки него - така повишаваш стойността на Нормата.

Да се спекулира и с моабети за възможни контрагвардии и други подобни глупости е поредната митотворческа боза. Това не бива и в главите да влиза и не защото резултатите са непредвидими. Те са абсолютно предвидими. Дори при теоретично проиграване на подобни сценарии доминиращият у нас етнос ще спечели със 100 на 0 по цял ред най-обективни причини. Но до такъв вид междуетническо състезание за надмощие не трябва никога да се стига не поради неяснотата от неговия изход, а поради неморалния резултат на яснотата.

Един диктатор беше тръгнал към "окончателно решение" на етническите въпроси, което поради пропаганда все още свързваме главно с еврейството. Всъщност в газовите камери намериха смъртта си и стотици хиляди цигани. Нито диктаторът, нито светът усетиха подобрение от този акт, да не говорим за милионите човешки трагедии на жертвите.

Веднъж възрастен ром от с. Долни Цибър ми каза защо е било добре при Тодор Живков. Защото тогава милиционерът, като те види на улицата без работа, те пердаши и мъмри. И те подкарва към АПК-то и имаш пари за цигари, хляб, ракия и други радости. Сега е зле, защото никой не те бие, но и не ти дава нищо.

Той изрази едно характерно за този етнос превалиращо уважение към авторитета на личността, а не към закона, съчетано с парадоксално простодушие при цялата вменявана на племето хитрост.

Държавата не бива да мисли, че всеки ром е надарен с фермерския нюх и амбицията на англосаксонските първопроходци в американските прерии. Тоест, че кипи от желание да забогатее с тежък физически труд. И да го остави на собствената му инициативност. Нищо няма да се получи освен задълбочаваща се сиромашия и съответните изблици на неконтролируеми епизодични криминални прояви. Тя трябва да разработи и внедри централни и общински форми, обезпечаващи както образователна, така и някаква трудова повинност. Чуха се дори думи за връщане на "Строителни войски".

Не твърдя, че тъкмо това е решението, но ако дадено семейство не може да вмени на потомството си образователни и трудови навици, това следва да стори държавата.



Тя става семейство в такъв случай.



И като такова следва да се грижи за всичките си питомци. А грижата за невръстен питомец винаги е сложен танц между поощрението и строгостта.

Колкото до разрешените форми на междуетническото съревнование ми се ще да припомня какво каза веднъж една бойка ромка в дебат с българки, които говореха за обгрижване на потомство.

- Ми ние, циганките, обичаме децата, затова раждаме. Предпочитаме един мъж и много деца. А вие, българките, искате много мъже, а деца не щете.

Не че е права, разбира се, но има върху какво да се замисли човек.