Министерството на здравеопазването даде задочен отпор вчера на идеята да се въведе задължително допълнително здравно осигуряване. За регламентиране на втори стълб, подобно на пенсионното осигуряване за родените след 1960 г., настояват от ДПС и НДСВ. Наскоро на среща на тройната коалиция и БСП обяви, че трябва да има демонополизация на здравната каса.
"Трябва да има демонополизация на здравната каса, но не на този етап", обяви здравният министър Радослав Гайдарски. "Добре е доброволните здравни фондове да участват по-активно в осигуряването, да влеят пари в здравеопазването, но това трябва да става без да генерират печалба", допълни той.
Демонополизацията на здравната каса е един от основните въпроси, заради които се бави приемането на здравната стратегия от правителството и парламента. Независимо че в тройната коалиция няма единно мнение по няколко ключови проблема, според министър Гайдарски през втората половина на септември здравната стратегия ще се гледа в Министерския съвет.
"Здравната каса по закон може да дава максимум 3% от бюджета си за издръжка и няма право на печалба", поясни министърът. "Така трябва да стоят нещата и с частните фондове - те да имат право да ползват само 3% от приходите от вноски за администрация и издръжка, без да формират друга печалба от осигуровките. Не може със закон да им се дава печалба, щом ще задължаваме всички граждани да се осигуряват", смятат от МЗ.
За сравнение, частните дружества за допълнително задължително пенсионно осигуряване имат право на печалба, но тя не идва директно от вноските на гражданите, а от дивидентите, които фондовете получават при инвестирането на парите от осигуровките.
За тази година НЗОК отделя 34 млн. лв. за заплати и административна издръжка. Общо бюджетът й е 1.4 млрд. лв., останалите средства са за здравни плащания. Само за първото шестмесечие в 13-те частни фонда приходите от вноски са 14 млн. лв., а за лечение на осигурените са похарчени 7 млн. лв., сочат данните на Комисията по финансов надзор. Повечето от останалите пари са печалба, другата част влиза в задължителен резерв, който трябва да гарантира стабилността на осигурителното дружество.
Според експерти заради липсата на печалба част от 13-те частни фонда няма изобщо да участват на пазара на задължителното допълнително осигуряване и ще работят само с доброволни вноски.
"Нямаме становище по въпроса, тъй като никой официално не ни е предложил идеята", коментира Мими Виткова, председател на Асоциацията на доброволните здравноосигурителни фондове.
"По принцип съм съгласна, че при задължително осигуряване не трябва да се формира печалба, освен за административна издръжка. Но може да се дават стимули - ако дружеството добре управлява парите и ги инвестира с добра печалба, подобно на пенсионните фондове също да има право на 1-2 % от печалбата от инвестицията", допълни тя.
Според Гайдарски частните фондове трябва да покриват услуги, които не се поемат от здравната каса. В момента гражданите плащат от джоба си около 1 млрд. лв. - за консумативи, изследвания, стоматологични услуги и лекарства, които НЗОК не покрива 100%.
Към момента не е ясно дали със сигурност ще се въведе допълнителното задължително здравно осигуряване, кога би могло да стане това и как ще се финансират частните фондове. "Това е политически въпрос", поясни министър Гайдарски.
Не е решено и дали да се вдигне здравната вноска. Ако тя скочи на 8%, увеличението от 2 % може да отива в допълнителните фондове, поясни Гайдарски. Другият вариант бил бюджетът директно да дофинансира здравната система. Тази идея също се лансира от БСП. Става дума да се увеличи здравната вноска на децата, пенсионерите и учащите, която се плаща от държавния бюджет. За децата и учащите в момента тя е 0.5% от минималния осигурителен доход от 220 лв., а за пенсионерите - 0.5% от средната пенсия от 168 лв. Ако се вдигне вноската на държавата, в здравеопазването ще се влеят още 400 млн. лева.
НАРУШЕНИЯ
В няколко болници са купувани само най-скъпите антибиотици, при положение че повечето пациенти могат да се лекуват качествено и с по-евтини, каза Гайдарски. Той отказа да съобщи кои са тези лечебници, но поясни, че нарушенията са допускани от бившите им ръководства. Ако тенденцията продължи, ще има глоби за директори, които позволяват подобни преразходи, закани се министърът.
Според Гайдарски частните фондове трябва да покриват услуги, които не се поемат от здравната каса. В момента гражданите плащат от джоба си около 1 млрд. лв. - за консумативи, изследвания, стоматологични услуги и лекарства, които НЗОК не покрива 100%.
Към момента не е ясно дали със сигурност ще се въведе допълнителното задължително здравно осигуряване, кога би могло да стане това и как ще се финансират частните фондове. "Това е политически въпрос", поясни министър Гайдарски.
Не е решено и дали да се вдигне здравната вноска. Ако тя скочи на 8%, увеличението от 2 % може да отива в допълнителните фондове, поясни Гайдарски. Другият вариант бил бюджетът директно да дофинансира здравната система. Тази идея също се лансира от БСП. Става дума да се увеличи здравната вноска на децата, пенсионерите и учащите, която се плаща от държавния бюджет. За децата и учащите в момента тя е 0.5% от минималния осигурителен доход от 220 лв., а за пенсионерите - 0.5% от средната пенсия от 168 лв. Ако се вдигне вноската на държавата, в здравеопазването ще се влеят още 400 млн. лева.
НАРУШЕНИЯ
В няколко болници са купувани само най-скъпите антибиотици, при положение че повечето пациенти могат да се лекуват качествено и с по-евтини, каза Гайдарски. Той отказа да съобщи кои са тези лечебници, но поясни, че нарушенията са допускани от бившите им ръководства. Ако тенденцията продължи, ще има глоби за директори, които позволяват подобни преразходи, закани се министърът.