Идеално сферичният корем напираше да изскочи от ризата като Едмон Дантес от мрачния затвор, а копчетата спартански го удържаха. Иначе човекът беше българин, затова каза на български:

- Здравей, комши!

Каза го на мрачен субект, който отвори входната врата след позвъняването му.

- Да се подпишеш тук, че си съгласен да спра яденето? - добави коремоносителят и му набута в лицето омачкан лист и химикалка.

- За какво да се подпиша? - дръпна се мрачният. - За парното ли?

- Не, за яденето, аз парното отдавна го спрях - възпълният сърцераздирателно въздъхна. - Сега ще спирам яденето.

- Ами спирай го, бе...

Онзи понечи да затвори вратата, но натрапникът я подпря с корем и заговори бързо:

- Не може хаотично, вече е така, както с парното - за да спреш яденето, първо трябва да получиш разрешение от съседите!

Комшията се зачеса по мрачната глава, явно омекна:

- Ами да взема да подпиша бе, комши?

- Ами да, какво толкова, формалност!

Изведнъж комшията се изпълни с подозрение:

- Абе я е формалност, я някоя скрита далавера има тука!

- Каква далавера, не мога да плащам и спирам да ям, това е. Подпиши бе, комши!

- Хубаво. Ама като не ядеш, какво ще правиш?

- Нищо. Ще зяпам в тавана.

- Ами стомахът ще ти курка ли? - комшията тревожно огледа резонансната част на органа на куркането.

- Няма как, комши, стомах!

- Ама на теб и нощем ще ти курка!

- Тихичко - обеща просителят.

- Абе тихо, знам аз как е! Освен това час по час ще ходиш да отваряш хладилника, въпреки че е празен!

- Комши, бъди човек, подпиши!

- Не! - безмилостният пак се опита да затвори вратата, което затвърди неуспеха му.

- Аз сега какво да правя, не мога да си плащам яденето! - затюхка се другият.

- Не знам, но не подписвам!

- Хайде бе, комши! Моля ти се, бе! - гладният падна на колене и с едната си ръка обгърна коленете на съседа си, докато с другата продължаваше да подпира вратата - Бъди човек!...

- Не! - комшията панически извика: - Пенке, донеси бързо пилето!

Появи се жена, сякаш излязла от картина на Рубенс, за да омете каквото има в хладилника, носеше охладен бройлер. Кльощавият го натика в ръцете на молителя:

- Ето ти едно пиле, взимай и ме остави на мира!

- За какво ми е, комши?!

- Да го ядеш!

- А, вярно, че пилето се ядеше, аз нали на хляб и сол карам... Благодаря ти, комши!

Дарителят изсумтя и хлътна в недрата на апартамента. Молителят огледа одобрително жената, подаде й листа и химикалката:

- Добър ден, комшийке. Да се подпишеш тук, че си съгласна да спра секса, а?...