03 Септември 2007 12:59
Хайде да празнуваме В четвъртък вечер, червените фенове най-после изживяха своя звезден миг. Неописуема еуфория, щастливи лица и възторжени скандирания, въпреки че, така и не стана много ясно, кое точно ги радва - успеха на любимците им, или провала на Левски. Името на омразния отбор, узурпирал това на Апостола, мощно огласяше трибуните, придружено естествено от задължителният в случая анатомичен орган. Абе, виждах, че през последните 2 години, им е особено тежко на тези приятелчета, ама чак дотам не си го представях.
Слушайки еротичните послания към Дякона, си зададох въпроса, каква болка трябва да си крил в себе си, че само при споменаването на името Тампере, да получаваш ерекция. Не можах да си обясня. Не можах да си обясня, кое ги нарани толкова, дали четвъртфинала, дали влизането в Шампионската лига или наглостта с която Левски им отне почетното звание "евробоец". Не вярвам причината да са последните две титли или победите ни над тях, защото те на това отдавна свикнаха.
Така или иначе еуфорията беше пълна, защото любимият им отбор играеше в Европа, а този на Левски гледаше по телевизията. О, миг поспри. Вероятно повечето от тях, не си спомнят кога за последно, Левски е отпадал преди ЦСКА в евротурнирите, и това трябваше да се изживее пълноценно. Какво по-пълноценно от това да крещиш името на анатомичен орган, който очевидно ти липсва.
След края на мача по уредбата кънтеше химна на ЦСКА, но дали защото е в стил "стари градски песни", или поради друга някаква причина , червените феновете мощно си настояваха за секс с Апостола. На това му казвам аз - пълно щастие. И с основание. Каквото и да стане от тук нататък, е ясно, че този сезон, за разлика от предишните, няма да са капо. Дори напролет отново да оберат калъфките (нещо в което не се съмнявам), те си имат своя голям триумф. При това европейски. Те са в турнирите, а Левски е аут. Не се съмнявам, че много скоро това ще влезне във фолклора им.
По-старите привърженици на този отбор, обичат да парадират с ценностната си система изградена през любимият за тях период преди 1989. В четвъртък вечер, чух да се пее, макар и доста вяло, една песничка завещана ни от онези години и онези ценности. Песничка, в която, в 4-5 куплета се възпяват някакви голове на Цецо Йончев и Спас Джевизов, в някакъв мач срещу Левски. Понеже нямам спомени от черно-белите години на българският футбол, не познавам играта на въпросните футболисти, най-малко пък въпросния мач, но няма да се учудя, ако това си е просто художествена измислица.
Мисълта ми беше друга. След като въпросната песничка надълго и нашироко ни разказва за някаква победа над Левски, в последният куплет, съвсем бегло се споменават имената на Байерн, Интер и Ливърпул. Представям си какво изграждане на ценностни системи е било. Изграждане, което в наши дни се е превърнало в мащабно строителство, пред което дори тухлено-бетонният мастодонт Банско бледнее. Чудно ли е тогава, че Прамод Митал не присъства и на този мач. Няма да присъства и на следващия. Ще дойде само за мача с Левски. Защо ли?
Случайно ли е, че стадиончето, където мачовете почват с "Велик е нашият войник", тъкмо да се напълни, ама не би (но това е друга тема). Не се напълни въпреки, че на следващия ден водещ спортен всекидневник ни убеждаваше, че са присъствали 21 000 зрители (това също е друга тема). Чудно ли е, че отборите на Олимпик Марсилия и Оксер, бяха изкарани квартални, разпродадени, немотивирани и т.н., а този на Тулуза, не се съмнявам, ще се окаже, истински европейски гранд. Едва ли.
|