|
| *** |
Един музикант - гладен и безработен - дълго свирил из подлезите, па накрая решил да си потърси спонсор. Тук - спонсор, там - спонсор, няма и няма! Добри хора го посъветвали да се обърне към някоя финансова къща. "Сега парите са във финансовите къщи - рекли добрите хора. - А където са парите, там са и спонсорите!"
Речено - сторено!
Тръгнал музикантът да обикаля финансовите къщи. На една финансова къща потропал, на друга финансова къща потропал... Навсякъде учтиво го посрещнали, но още по-учтиво му посочили пътя.
И музикантът отново се върнал в подлеза, за да може все някак си да се изхрани.
ТАКА СЕ РОДИЛА ПОГОВОРКАТА: "Къща музикант не храни."
ЗА ПОПА И СЕЛОТО
Имало някой си бандит - Михаил Гочев Попов - известен с името Мишо Попа. Та този Мишо Попа много се ядосал на едно село. Ядосал се, защото селото непрекъснато му въртяло разни номера - ту не му давало да краде добитък, ту не се съгласявало да му продаде "на зелено" житото си.
Разбеснял се Мишо Попа, откачил от нерви, па дошъл в селото с две бригади мутри и навързал всички селяни. И като ги навързал, ги изгърбил от бой.
След тази наказателна акция селото вече не му пречело да краде добитък и да купува за без пари селскостопанска продукция.
Успокоил се Попа, нервите му се отпуснали и той почнал мирно и кротко да си пие уискито в престижни столични заведения.
ТАКА СЕ РОДИЛА ПОГОВОРКАТА: "Вързано село, мирен Поп."
ЗА СИТИЯ И ГЛАДНИЯ
Един гладен гласоподавател имал навика да се среща със сити политици.
Срещнал първия сит политик и му рекъл: "Гладен съм!"
"Нямаш проблеми! - отвърнал ситият политик. - Гласувай за мен и ще станеш от сит по-сит!"
Гладният гласоподавател гласувал за него, но пак си останал гладен.
След време друг сит политик му направил същата оферта.
Гладният отново гласувал, но продължил да гладува.
Ето защо след година-две, когато трети сит политик пак му предложил ситост срещу глас, гласоподавателят направо му предложил среден пръст и рекъл: "На! На никого от вас вече не вярвам!"
ТАКА СЕ РОДИЛА ПОГОВОРКАТА: "Гладен на сит не вярва."
