Незабавното наказателно производство бе въведено с новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), влязъл в сила на 29 април 2006 година. До тази дата българската правна система познаваше други разновидности на ускорени наказателни процедури. Незабавното производство е израз на идеята за по-бърз наказателен процес по отношение на престъпни деяния, при които има висока степен на сигурност относно автора на престъплението.

За да се проведе незабавно наказателно производство, е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: 1) лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението; и 2) очевидец е посочил лицето като извършител. Отново ще уточним, че двете условия трябва да са налице кумулативно, което сочи на почти сигурен извод кой е авторът на престъпната проява. При наличието на двете основания разследващият орган (следовател или дознател) е длъжен незабавно да уведоми прокурора.

Особеното тук е, че прокурорът не издава постановление за образуване на досъдебно производство, а производството се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. На практика най-често незабавното производство започва със съставянето на протокол за разпит на свидетел, протокол за оглед на местопроизшествието и др. под., като единственият компетентен служител на МВР да състави тези протоколи е дознателят.

Освен това в случаите на незабавно производство не се издава и постановление за привличане на обвиняем от страна на прокурора, следователя или дознателя. По силата на чл. 362, ал. 4 от НПК лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него. По единодушното мнение на практикуващите юристи и научни работници това е една от най-неясните разпоредби в НПК, която крие възможности за разнопосочни и опасни тълкувания и по тази причина текстът се нуждае от корекция.

След като приключи разследването, дознателят и следователят са длъжни да предявят събраните доказателства на онези лица, които търсят защита на своите права. За разлика от разследването по общия ред тук не се призовава пострадалото физическо лице, а се поканват само обвиняемият и защитникът.

Бързото производство следва да приключи в срок от три дни.

След като получи делото от дознателя или следователя, наблюдаващият прокурор следва незабавно да се произнесе за хода на производството. Той може да упражни редица правомощия (например да прекрати или спре делото, да повдигне обвинение с обвинителен акт и да го внесе в съда и др.). Прокурорът може да укаже на дознателя или следователя допълнително разследване, което се провежда в срок не по-дълъг от пет дни. Прокурорът може и сам да извърши допълнителното разследване, а ако случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред.

Съдебната фаза на делото също е подчинено на идеята за процесуална бързина. Съдът разглежда делото в деня на постъпването му, а наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, свидетелите и вещите лица. Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а ако е налице правна сложност, мотивите могат да се изготвят след обявяване на присъдата, но не по-късно от седем дни.

Важно е да се знае, че при незабавното производство в съдебните заседания не може да се предявява граждански иск, както и че не може да участва частен обвинител (чл. 365, ал. 4 НПК).