Преди три години с моя съпруг взехме кредит, с който си купихме жилище, ипотекирано в полза на банката. Сега обаче сме пред развод. Какво ще стане с кредита, кой ще го плаща, какви са опасностите, трябва ли да се предприемат някакви специални действия?
П.М., гр. София
Такива въпроси тепърва ще възникват като се имат предвид десетките и дори стотици хиляди кредити, изтеглени през последните няколко години за купуване на жилища. Допълнително ситуацията ще се усложнява и от това, че има увеличаване и на разводите.
Като оставим настрана обаче прогнозите и статистиката, то трябва да се отбележи, че заедно с финансовите проблеми, които влекат тези обикновено много дългосрочни задължения, съществуват и юридически капани, както за кредиторите, така и за кредитополучателите. Един от тях безспорно е повдигнатият въпрос - какво става с кредита, с жилището, при и след евентуален развод.
Още в началото трябва да бъдат отбелязани няколко основополагащи принципа. Първият е, че по българското право и по Семейния кодекс "вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити". Това е принципът на т.нар. съпружеска имуществена общност. Придобиването на жилище по време на брака - без значение от начина и способа (разбира се, тук се изключва придобиването по наследяване или чрез дарение, защото то се счита за лично имущество на наследника или надарения), определено влиза в този принцип и в тази имуществена общност. Според СК съвместният принос може да се изрази по различен начин, не само с пари - например във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството и др. Или иначе казано, придобитото чрез кредит жилище е съвместно и на двамата съпрузи. Другият важен принцип в случая е, че "разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи". Както и че "за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно". Това означава, че двамата съпрузи отговарят солидарно и за взет кредит. Тази отговорност от своя страна означава, че искът може да се насочи срещу двамата или срещу който и да е от тях поотделно.
С вземането на кредита, с покупката на жилището двамата съпрузи го придобиват, като правилото е, че те имат равни дялове - тоест по една втора идеална част. За банката е без значение кой точно ще плаща вноските, важното е това да става в срок. Още повече, че почти винаги се учредява ипотека върху имота.
С развода съпружеската имуществена общност се прекратява. И тук възникват основателните въпроси - кой ще продължи да плаща кредита, какво ще стане, ако не се плаща, при какви положения банката "ще вземе жилището", какво не трябва да се допуска и т.н.
При всички случаи е важно да не спира плащането на вноските. Най-малкото защото може да се стигне наистина до вземането на жилището от страна на ипотекарния кредитор - банката, и до изкарването му на публична продан за удовлетворяване и прибиране на дължимата сума.
Нещата стават доста сложни при въпроса кой да плаща. Защото наистина договорът с банката е облигационен и кредитната институция изобщо не се интересува дали кредитополучателят се развежда или не, защо не може да плаща, какво се случва в личния му живот.
Допълнително усложнение идва от обстоятелството, че обикновено с развода не се разделя имуществото. Обичайно това става в допълнително, делбено производство, в което се решава например в чий дял да бъде възложено семейното жилище. При делбата последното може да бъде дадено на единия съпруг, който пък по правило трябва да наплати на другия неговия дял или пък да получи друго имущество за сметка на отказ от частта от апартамента. Животът предлага всякакви хипотези. Има и зависимост за това дали разводът е по взаимно съгласие или пък се води с твърдението за вина на единия. Възможно е и съпруг да се откаже от претенцията си за ипотекираното и изплащано жилище. Или пък да продължи да плаща вноската или да помага за нея, макар и жилището да не му се дава. Но това не е юридическо решение, а житейско.
Тук е мястото да се отбележи, че дори и само единият съпруг да плаща вноската, то това не го прави само него собственик. Докато има брак всичко е общо. Нещо повече. Съдът може да остави в дял апартамента и на този, който не е погасявал вноските.
Обичайно семейното жилище се дава на съпругата, на която се предоставят и в пълен размер родителските права. Затова и тя е най-заинтересована от редовното плащане на кредита, защото иначе всичко ще рефлектира върху нея. Голям проблем ще е ако тя няма тази финансова възможност, но тази хипотеза съществува като потенциална опасност за всеки, който взема такъв дълъг ипотечен кредит - да се разболее, да се случи нещо лошо, да загуби работа и т.н. Трябва да се внимава и ако съпругът плаща кредита - примерно от заплатата си, и изведнъж и заради развода спре да дава вноските. Тогава съществува опасността съпругата да не разбере и да попадне в капаните на договора за отпускане на ипотечния кредит.
Не трябва да се допуска банката да предяви претенциите си, които обикновено й се дават като възможност в договорите за отпускане на кредити - да направи изискуема цялата сума при неплащане на определен брой вноски, изваждането на изпълнителен лист при неизпълнение и изкарването на публична продан на жилището.
Необходимо е да се знае, че са различни решенията в зависимост от това дали разводът е по взаимно съгласие или пък с твърдение за вина на единия или двамата. Далеч по-добър е вариантът с взаимното съгласие, където може да се договорят и основните неща около семейното жилище и съответно неговото изплащане. Със сигурност този вариант предполага и информираност между двамата съпрузи, както и далеч по-малко спорове и възможности за попадане в капаните на ипотечния кредит.
Консултацията е малко повърхностна. Не е засегнат най-щекотливия въпрос - какво става с вноските , които се правят В ТЕЧЕНИЕ НА БРАКОРАЗВОДНИЯ ПРОЦЕС , а той може да продължи доста дълго време....
Че трябва да се продължи да се плаща на банката е ясно , но който плаща.....май се прецаква )