"Играта на играчките", "Приключението на бръмбарите", "Играта на играчките 2", "Таласъми ООД", "Търсенето на Немо", "Феноменалните", "Колите". Това са всички филми на "Пиксар" дотук - седем. За по-малко от 20 години студиото за триизмерна анимация се превърна в пионер на жанра, спечели 7 "Оскара", милиарди долари и любовта на милиони деца от всички възрасти.

Ето защо от средата на 90-те насам - когато излиза първият пълнометражен филм на Джон Ласитър "Играта на играчките", всяка следваща продукция на "Пиксар" е очаквана така, както децата чакат Дядо Коледа.

Такова е положението и с "Рататуи". След като вдъхнаха живот на буболечки, автомобили, играчки, риби и комиксови супермени, аниматорите гении се заемат с нелеката задача да въведат плъх във висшата кулинария.

В началото си филмът аха-аха да плъзне към диагнозата "вторичен" заради разкошната анимация на Aardman Studios и Дриймуъркс от миналата година "Отнесени", в която героите също бяха сиви гризачи. При "Пиксар" обаче няма шест-пет - те бързо наваксват с историята и героите и доказват по бляскав начин, че са не само талантливи рисувачи, но и разказвачи. Историята за плъх с изумителен готварски нюх и сетива, който рискува проникване във враждебния свят на хората, ресторантите и висшата кулинария, за да сбъдне мечтата си, е далеч от класически анимационен сюжет. Филмът е започнат от Джад Пинкава, но той напуска студиото насред продукцията и "Рататуи" е довършен от Брад Бърд - вече печелил "Оскар" за "Феноменалните".

И както всеки път когато съживяват безсловесни същества и машинки, "Пиксар" правят всичко да звучи и изглежда истинско. Мишокът в шапката на чирака Лингуини, който му нарежда как да сготви шедьовър, е също толкова автентичен, колкото и самотната помощник-готвачка Колет; колкото и гювечът в чинията на злобния кулинарен критик Антон Его; колкото и компютърно генерираните нощни и дневни панорами на Париж.

Защо това е така ли? Защото в тази компания се обръща маниакално внимание на детайлите. Всеки, участвал в рисуването на "Немо" например, е трябвало да изкара курс по гмуркане - за да изглеждат картинките му реалистични. Същото "влизане в роля" го има и в "Рататуи". За качеството на анимацията няма какво да говорим - винаги съм подозирала, че "Пиксар" ползват някакви специални "боички", по-скъпи и качествени от тези на другите студиа, защото цветовете им са по-ярки, а рисунъкът - по-отчетлив.

Що се отнася до заглавието, "рататуи" (или рататуй в някой източници) е най-проста зеленчукова манджа, тип постен гювеч или имамбаялдъ. Но сготвена с майсторлък.