Драги ми Смехурко,

Сядам да ти чатя, за да ти разкажа - чудно си прекарах с моята дружина, весело се смяхме, славно поиграхме, ама нека почна всичко отначало.

Баба Цоцолана, знаеш я каква е тежка и припряна, по обяд ме буди, силно ме разтърсва и така ми казва:

- Ставай, Патилане, стига се успива, празник е учебен, годината почва! Всички ученици към школото тичат, знания да сбират кат едни пчелици, знаеш, който учи, той и ще сполучи!

Изругах я здраво, щот от дискотека снощи по нощите късно се прибрахме, славно се побихме с една друга чета, после се напихме със едни братлета, след това със Кънчо флипери въртяхме, а накрая с Мика, Никол и Иванка дълго си играхме на една полянка...

- Я ме не закачай, вещице дебела! - точно тъй й казах аз на Цоцолана. - Хич и не ми пука за твойта сполука!

Ала ме събуди старата маршрутка, пък и аз си викам - що не се изкефим с мойте патиланци? Все пак, щом е празник, нека да празнуваме и в игри, закачки да се налудуваме.

Бързо се облякох, поех към школото - ето ти на ъгъла среща ме съседка, една стрина Гина - бабичка проклета, тъй социално слаба, че едвам пристъпя, ама сила има да ме поучава. Гледа ме свирепо, пули се втрещена и така ми вика:

- Детенце юбаво, пиленце любаво, къде под мишничка с таз тежка биричка?

Можех да й кажа "Кръвното си гледай ти, клюкарко стара!" , но приятелка е тя на Цоцолана, че в един бабариум - клуб по интереси - двете заедно ходят, та реших да бъда този път възпитан - пръв учебен ден е, нека уважавам ниската й пенсия. И така й викам:

- Отивам, бабичко, макар и слабичко, бира да суча, добро да сполуча!

Щото обясни й, че е тая, с книжката, стара, древна песен и че днес на даскало с книжка се не ходи, а поне с двулитровка плюс едно "Малборо"!

Стигнах аз в училище, а пък там, на двора, моята дружина верни патиланци всичките събрани, всичките засмени и екстази взели, с "Ура!" ме срещат, весело ме питат:

- Бате Патилане, казвай що да правим?

- Как какво? - им викам. - Празник ни е днеска! Ще си попразнуваме и в игри, закачки ще се налудуваме!

Славно си прекарахме, драги ми Смехурко, ето какво сторихме, та да ни е весело и да видят всички как се празник прави: на съседа Пешо счупихме стъклата, а пък на бай Симо свихме му колата. Из града с нея волно полетяхме и на "Цариградско" бабичка помляхме. После в клуб игрален със марихуана здраво се напушихме и в градинка близка славно се отпушихме. Де що пейка имаше - всичко изпочупихме, де що кошче срещнахме - здравата го ритахме. На трамвайна спирка един дядо бихме, щото навес трошехме, а той се обади, че така не бива и че този навес за добро е сложен, хора от виелици и от дъжд да пази. Щом се спусна мракът, за илюминация палнахме контейнерите на площад "Демокрация", "Волф" и "Дитц", горките, цяла нощ горяха, всичко одимиха, всичко усмърдяха. И накрая Данчето и Кейт здравата се биха, ножове извадиха, кървища проляха, клаха се и виха, та в "Пирогов" едва ги спасиха. Щото значи Данчето скъсала на Кейт, без да ще, герданчето...

Тъй в шеги, задявки този ден премина, после в леглата весели заспахме, щот се уморихме, щот се наиграхме.

Поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен: Весел Патиланчо.