Несъбраните държавни вземания у нас надхвърлят 2 млрд. лева, като само Държавният резерв и Агенцията за следприватизационен контрол имат 550 млн. лв. признати, но несъбрани дългове. Това стана ясно на дискусията "Частните съдебни изпълнители - в подкрепа на събирането на държавните вземания", организирана от Проекта за реформа в търговското право на Американската агенция за международно развитие.



Следприватизационната агенция например има издадени изпълнителни листове за 285 млн. лв., а общо признатите й от съда вземания са за над 350 млн. лв. Резервът пък има 200 млн. лева "висящи" вземания - присъдени, но неполучени. Още куп държавни органи имат сериозни неприбрани суми.

Частни държавни вземания по принцип са заемите от фонд "Земеделие", кредити, обезпечени с държавна гаранция, задълженията на търговските дружества към фалиралите преди години банки и др. Преди време стана ясно, че около 1/3 от вземанията на Агенцията за държавни вземания са свързани с източен ДДС и са на практика несъбираеми.

На кръглата маса са били обсъдени пречките пред държавата да възлага събирането на повече държавни вземания на частни съдебни изпълнители, което би повишило събираемостта. Това са липсата на процедура по възлагане, неясноти около авансовите вноски за изпълнение, законови противоречия и др. Има и финансова засечка - ведомствата не плащат на държавните съдебни изпълнители, докато за услугите на частните дължат авансови такси.

Изключение сред ведомствата е Агенцията за държавни вземания, която от септември 2006 г. до момента е възложила 100 изпълнителни дела на 10 частни изпълнители от цялата страна главно за неиздължени суми към фонд "Земеделие". Според директора на АДВ Венцислава Петкова обаче още било рано да се анализират резултатите.

За 2006 г. АДВ отчете, че е събрала 282.421 лева, като 2/3 от тях са публични държавни вземания. За първите 5 месеца на 2007 г. са събрани над 130 млн. лв. През юли на среща с ръководството на АДВ премиерът Станишев поиска доклад със спешни мерки за по-добра събираемост. Той препоръча на агенцията да работи енергично с НАП, митниците, МВР, прокуратурата. Тогава бяха коментирани и евентуални законови промени, които да позволят удължаване на сроковете на давност на "лошите" вземания и за публично оповестяване на имената на големите длъжници.