Големият мач на Стойчо
Гостуването на ЦСКА в Тулуза бе урок по тактическа грамотност за останалите ни отбори

Едва ли някой приема на сериозно масовата вербална диария, опитваща се да убеди публиката, че да загубиш с 0:5 е достойно за адмирации, тъй като – видиш ли – си играл красиво и офанзивно. Или пък, че крушение срещу лапландци е нищо работа; просто част от цикъла, с който един исторически разкрит отбор става голям. Най-абсурдни са тезите, че същият този цикъл не е порочен. В агонизиращите си опити да пренаредят йерархията в българския футбол, мнозина потриваха ръце в очакване на 20 септември – денят, в който виолетови французи трябваше да върнат честта на полилавелите от срам български колеги. Услужливата и хонорувана медийна хореография подгря с безброй сравнения между Стойчо Младенов и Богопомазания, изводът от които следваше да бъде: единият е постмодерен месия, другият хал хабер си няма от схеми и тактики. Единият мълчаливо работи и гради върху осем поредни загуби и един-единствен вкаран гол, другият е чиста проба първичен мотиватор с фетиш към португало говорящите крила.
След като гостуването на ЦСКА в Тулуза не завърши по правилния (разбирай – подкрепящ каузата на 62 процента от населението) начин, змиите отново изпълзяха с тезата, че армейците играят футбол от каменната ера, убиват красотата и лишават публиката от изконното й право на емоционален оргазъм. Според тази логика Ото Рехагел би трябвало да се самоубие ритуално, тъй като е станал европейски шампион с кроманьонски похвати, Рафа Бенитес следва да глътне треньорската си диплома, а Серия А да бъде официално закрита за престъпления към естетиката. Въпреки че критиките са пропити от прекалено много злоба, в тях има и нещо вярно – досега Стойчо Младенов се бе доказвал всякак, но не и като изкусен тактик. Именно той наложи настоящото ядро на националния отбор, пак той вдигна титлата с бърз, ефектен и динамичен футбол, и отвори язва в много душици, демонстрирайки типична за клуба отдаденост. В четвъртък обаче треньорът на ЦСКА даде нагледен урок по тактическа грамотност на всичките си колеги – богопомазани или не.
Самият избор на титулярния състав на армейците бе изключително точен предвид класата и начина на игра на съперника. Партньорството между Янчев и Кабус в центъра на терена бе безупречно, а в комбинация с блестящите изяви на двойката стопери червените блокираха любимия начин за атака на Тулуза – през центъра. Стигна се дотам, че Елмандер (не Петреску, Елмандер), за когото наддаваха редица еврограндове, започна да изглежда като шведски дървосекач, току запознат с топката. Отделно от това Младенов пусна Маркиньос малко пред дефанзивните халфове, променяйки типичната си постройка – и макар бразилецът да разочарова с невъзможността си да иска и да разпределя топката – именно този тактически прийом до голяма степен изненада домакините. Вярно е, че изолацията на Велизар Димитров по крилото го прави не особено използваем, но класен и рутиниран треньор, като Ели Боп си бе написал домашното и повтаряше името на червената осмица дори насън. Показателен е фактът, че от самото начало по двама играчи на Тулуза висяха на гърба на Вили и Удоджи, и само прекаленото напрежение у Маркиньос попречи на ЦСКА да използва откритите пространства през центъра. Присъствието на Неи в ролята на пивот пък бе задължително. Благодарение на мощта на бразилеца в един момент от първото полувреме целият състав на домакините се бе върнал зад линията в невъзможност да изнесе топката.
Да, армейците можеха да победят Тулуза. Да, ако Велизар и компания не знаеха, че съперникът е от Франция, а мислеха, че е примерно Видима-Раковски, със сигурност щяха да действат много по-остро и офанзивно. Но пък бесни атаки срещу третия в едно от най-силните първенства в света са си чиста проба приказки за наивници. Около 70-ата минута ЦСКА много интелигентно се прибра, разчитайки на контраатаки, а дори мачът да се бе играл до събота, Тулуза пак нямаше да вкара гол. Пък хикс на чужд терен не звучи зле, нали?
И без ядливите коментари Младенов е наясно, че топката сега е в неговото поле. Дори много повече, отколкото преди гостуването във Франция. 0:0 е изключително коварен резултат, който предполага ново тактическо надлъгване, тъй като и сляпата атака, и предпазливото разиграване са рисковани. Един гол обръща всичко, въпросът е в чия полза ще бъде той. В случай че е за ЦСКА, Стойчо ще се легитимира като най-добрият български треньор в последните години (макар 62 процента да не го признаят). В противен пък едва ли ще твърди, че продължава да мечтае. Просто ще продължи да работи.
Христо Запрянов, в. "Тема Спорт"

Всичко опира до симпатии

Според очевидци, двамата не са се отделяли един от друг по време на престоя им в града.